Определение № 785 от 21.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3660/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Министерство на земеделието и храните –гр. София срещу определение № 804 от 07.08.2013г. по ч. гр. дело №587/2013г. на ОС-Хасково, с което е потвърдено определение 01100/30.05.2013 г. по гр.д. № 3637/ 2012 г. на РС-Хасково за прекратяване на производството в хипотезата на чл.238 ал.2 ГПК по иск за сумата от 24 284,81 лева –недължимо платени във връзка с договорни отношения между страните за изработка на СМР и присъждане на разноските в полза на ответника [фирма] в размер на 1116 лева-адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Ответната страна не изпраща отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното определение, въззивният съд се е позовал на наличие на изпълнена хипотезата в правната норма на чл.238 ал.2 предложение първо от ГПК: в процеса пред първоинстанционния съд ищецът не е взел становище по отговора на ИМ, не се е явил в първо заседание и не е искал делото да се гледа в негово отсъствие, поради което и по искане на ответника е съдът прекратил производството по иска и е присъдил разноските на ответника в тежест на ищеца. В изложението към частната касационна жалба на основанията за допускане на касация като единствен правен въпрос се сочи, този за критериите за намаляване размера на разноските, представляващи договореното и платено възнаграждение за адвокат, съгласно чл.78 ал.5 ГПК. Твърди се, че същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитираната разпоредба обаче ясно и недвусмислено сочи като единствен критерий за приложението на чл.78 ал.5 ГПК фактическата и правна сложност на делото, която се преценява от съда за всеки един спор, с оглед неговата специфика. Следователно липсва необходимост от тълкуване на изрично посочени в закона критерии за намаляване размера на разноските, представляващи договореното и платено възнаграждение за адвокат, съгласно чл.78 ал.5 ГПК, нито е налице необходимост от промяна на съдебната практика по въпроса, с оглед промяна в обществените отношения, от което следва, че не е налице селективният критерий в т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение