Определение № 1154 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4840/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от Р. В. Б., срещу решение № 304/21.08.2022 г. по в. гр. д. № 248/2022 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 220/30.09.2021 г. по гр. д. № 1330/2018 г. на Самоковския районен съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от касатора срещу Н. П. Баранска-Т., Е. П. Б. и М. А. Б. положителни установителни искове за собственост на основание придобивна давност и наследяване на гаражна клетка с площ 21 кв. м., представляваща източна реална част от сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], цялата със застроена площ 41 кв. м., и на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор [№], представляваща лятна кухня със застроена площ 30 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор [№] с площ 303 кв. м.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да разширява волята на страните в нотариалното производство и да приема, че продавачът е продал повече имоти и сгради от описаните подробно в нотариалния акт, в който е обективирана сделката;

2. може ли да се приеме, че независимо че в договора за продажба с н. а. № 47/2001 г., с който Р. Б. е прехвърлил на Г. К. Щ. 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху дворното място с площ 303 кв. м., образуващо парцел ХХ-3046 от кв. 105 по плана на [населено място] заедно с втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м., построена в дворното място, ведно с общите части на сградата, всъщност същият се е разпоредил и с постройките от допълващото застрояване - лятна кухня и гараж, въпреки че те не са посочени в текста на договора за продажба на недвижимия имот с н. а. № 47/2001 г.;

3. как следва да се кредитират свидетелските показания, събрани по делото, дадени от дъщерята на ищеца, че определени лица /ищецът и сестра му/ са владели имота и са имали ключ от него, и може ли да се приеме, че същите само са лица, които епизодично посещават имота поради добрите си отношения с другите съсобственици, които не са направили нито един опит да ги отблъснат от имота;

4. установяват ли показанията на дъщерята на ищеца, че същият заедно със сестра си е имал ключ от имота и го е посещавал редовно до 2014 г., и следва ли позоваването на придобивна давност да е било отправено и към всеки от предходните приобретатели на недвижимия имот /П. и П. Б./, за да се зачете придобивното основание по чл. 79 ЗС на ищеца;

5. позоваването на придобивна давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС или е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на давността;

6. към кой момент, при позоваване на придобивна давност, се счита придобито правото на собственост по способа на чл. 79 ЗС: към момента на позоваването на давността или към момента, когато е изтекъл давностният срок на придобивната давност, а именно от 2001 г.;

7. какво е значението на факта, че ищецът е притежавал ключ от имота и притежава такъв и към настоящия момент, включително е съхранявал и към настоящия момент продължава да съхранява лични вещи в гаража и в лятната кухня в имота, и може ли да се приеме също, че към момента на разпита на свидетелите ищецът е продължавал да владее имота без прекъсване;

8. може ли да се приеме, че ответниците не са прекъснали давностното владение на имота от страна на ищеца, след като не са направили нито един опит да сменят бравата или по друг начин да се противопоставят на владението на ищеца;

9. придобил ли е ищецът Р. Б. право на собственост върху спорния гараж с 21 кв. м., представляващ реална част от сграда с идентификатор [№], цялата с площ от 41 кв. м., и 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор [№], като се има предвид, че при наличието на позоваване на придобивна давност от страна на ищеца правните последици на способа по чл. 79 ЗС се зачитат от момента на изтичане на давностния срок и че същата реална част може да се обособи като самостоятелен обект - гараж.

Според касатора разрешението на поставените въпроси, дадено от въззивния съд, противоречи на ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС /последното посочено в касационната жалба/, както и на следната практика на състави на ВКС: решение № 762/20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на I-во г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на IV-то г. о., решение № 382/24.06.2010 г. по гр. д. № 323/2009 г. на I-во г. о., решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на II-ро г. о., решение № 91/02.07. 2010 г. по т. д. № 713/2010 г. на II-ро т. о., и решение № 152/13.09.2011 г. по т. д. № 950/2009 г. на II-ро т. о.- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като счита, че разрешението на поставените въпроси би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В касационната жалба е посочено, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

От ответниците по касация Н. П. Баранска-Т. и Е. П. Б. е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване; същото се поддържа и в отговора на ответника М. А. Б..

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационно обжалване, приема следното:

С н. а. № 160, т. IV, д. № 2243/23.12.1997 г. ищецът, както и В. В. Б. и Ю. В. Баранска - негови баща и сестра, са признати за собственици по давност и наследство на втория етаж от построената в парцел ХХ-3046 от кв. 175 /идентичен с ПИ с идентификатор 65231.913.77/ двуетажна масивна жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, както и на целия гараж с площ 21 кв. м., построен в същото дворно място.

С н. а. № 16, т. VIII, д. № 2244/23.12.1997 г. В. Б. и Ю. Баранска прехвърлили на ищеца собствените си идеални части от 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с втория етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, срещу задължение за гледане и издръжка.

С н. а. № 47, т. IА, рег. № 439, д. № 46/23.03.2001 г. ищецът продал на Г. К. Щ. 1/3 ид. ч. от парцел ХХ-3046 от кв. 175, както и целия втори етаж от построената в същия двуетажна масивна жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата. При сключването на договора продавачът се е легитимирал за собственик с н. а. № 9, т. I, д. № 32/1961 г., н. а. № 160, т. IV, д. № 2243/1997 г. и н. а. № 16, т. VIII, д. № 2244/1997 г.

С н. а. № 56, т. IА, рег. № 519, д. № 55/30.03.2001 г. и н. а. № 9, т. I., рег. № 4252, д. № 379/11.10.2007 г. обектите по н. а. № 47/23.03.2001 г. са продадени с последващи договори за покупко-продажба, а с постановление от 09.12.2013 г. по изп. д. № 20127930400062 на ЧСИ Н. Д., рег. № 793 в КЧСИ, 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], целият втори етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и съответните идеални части от общите части на сградата, са възложени на М. А. Б..

За да обоснове твърдението си, че е собственик на спорния по делото гараж, съставляващ дясна гаражна клетка с площ 21 кв. м. от имот с идентификатор [№] - гараж с площ от 41 кв. м., ищецът се е позовал на н. а. № 160, т. IV, д. № 2243/23.12.1997 г., както и на наследствено правоприемство от В. В. Б. - негов баща, който е починал на 28.12.2002 г., и Ю. В. Баранска-Г. - негова сестра, починала на 04.06.2012 г., чийто съпруг Х. Д. Г. се е отказал от наследството й.

Правото на собственост върху другия спорен обект - 1/2 ид. ч. от лятна кухня, ищецът извежда от твърденията, че същата е придобита по давност в резултат на спокойно, явно и непрекъснато владение от неговия баща, а след смъртта му - и от ищеца, като построена през 1973-1974 г. от неговия баща и от брат му П. В. Б. /баща на ответниците Н. Баранска-Т. и Е. Б./, който е притежавал 2/3 ид. ч. от дворното място.

Правният интерес от предявените положителни установителни искове за собственост ищецът е обосновал с признаването с н. а. № 29, т. II, рег. № 3520, д. № 198/19.07.2017 г. на ответниците Н. Баранска-Т. и Е. Б. за собственици по наследство и давност на целия спорен гараж от 41 кв. м., състоящ се от две гаражни клетки, и на цялата спорна лятна кухня, и последващото разпореждане с тези обекти в полза на ответника М. А. Б. чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 95, т. I, рег. № 1637, д. № 84/29.03.2018 г.

По делото е установено, че сградата, нанесена в регулационния план на [населено място] от 1978 г. и означена като масивен гараж, е масивна, с бетонова конструкция, бетонна плоча и тухлени стени, разположена е по северната и източната част на поземления имот, има размери 6.00 м/6.40 м и светла височина 2.10 м. В сградата са обособени два гаража - източен /десен/ и западен /ляв/, с размери 3.00 м/6.40 м и светла височина 2.10 м, с входове от южната им част. Гаражите са с обща конструкция и са разделени по дължина с масивна тухлена стена с дебелина 25 см. Предназначението на сградата е „за гаражи“.

Според показанията на свидетелите М. Баранска /дъщеря на ищеца/ и А. Б., които въззивният съд е кредитирал като правдиви и безпротиворечиви, е установено, че до 2004 г. /неправилно посочено в мотивите „до 2014 г.“/ ищецът е бил във владение на имота, като ползвал самостоятелно процесната част от гаража. През 2004 г. напуснал [населено място] и заживял в [населено място]. В периода от 2002-2003 до 2014 г., когато изнесъл свои вещи от втория етаж на къщата по искане на последния собственик на етажа, епизодично посещавал имота. След 2004 г. единствено П. и П. Б. - родители на ответниците Н. Баранска-Т. и Е. Б., упражнявали фактическа власт върху целия имот, а с тях ищецът имал много добри отношения.

Като се позовал на разрешенията, дадени в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд, който съгласно чл. 272 ГПК препратил към мотивите на първоинстанционното решение, според което е недопустимо реални части от постройки на допълващо застрояване да се придобиват по давност без одобрен архитектурен проект за обособяването им, е приел, че към 1997 г. в дворното място е била изградена на 41 кв. м. постройка на допълващо застрояване - гараж, 21/41 ид. ч. от правото на собственост върху която са били притежание на ищеца, неговия баща и сестра му, носители и на идеални части от построената в имота на 30 кв. м. лятна кухня - второстепенна постройка. Със сключване на 23.03.2001 г. на договора за покупко-продажба, оформен с н. а. № 47/2001 г., ищецът се е разпоредил в полза на Г. Щ. с правото си на собственост както върху дворното място, така и върху втория жилищен етаж от сградата на основното застрояване, включително с правата си върху постройките на допълващо застрояване - лятна кухня и гараж, независимо че изричното им посочване в текста на договора липсва. Не се установява след разпореждането през 2001 г. ищецът да е упражнявал фактическа власт с характеристиките на владение до 2018 г. Посещенията в имота и съхранението на вещи в него са основани на взаимоотношенията между ищеца и неговите роднини, които допуснали той да държи до 2014 г. част от вещите си в къщата и гаража поради добронамереност, гостоприемство и по силата на добрите лични отношения помежду им. Ето защо въззивният съд е прииел, че ищецът не е носител към настоящия момент на нито едно от заявените придобивни основания на каквато и да е част от правото на собственост върху спорните обекти, поради което предявените искове са неоснователни.

С оглед така изложените мотиви настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване с цел проверка съответствието на обжалваното решение с ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, с позоваването на което въззивният съд е обосновал решаващия си извод, че ищецът е притежавал идеални части от спорните гараж и лятна кухня, с които, като обекти на допълващото застрояване, същият се е разпоредил чрез договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 47/2001 г., въпреки че в текста на договора липсва изричното им посочване.

Останалите въпроси, поставени в изложението, ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.