Определение № 1368 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 779/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. М. Д., чрез процесуалния му представител адвокат В. Х., частна касационна жалба срещу определение № 3261/17.12.2024 г. по в.ч.гр.д. №3398/2024г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение №16197/16.10.2024 г. по гр.д. № 11098/2024г. на Софийския градски съд, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на жалбоподателя против определение №20861/16.08.2024г. по ч.гр.д. № 40205/2024г. на Софийския районен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и иска то да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за произнасяне по частната му жалба срещу първоинстанционното определение № 20861/16.08.2024г. по ч.гр.д. № 40205/2024г. на Софийския районен съд. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – М. Й. Ч., чрез процесуалния представител адвокат Е. Т., с който изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба, евентуално моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за това, респ. изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Според задължителните указания, обективирани в диспозитива на Тълкувателно решение № 2/2018 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК, „определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл.2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване”.Съгласно мотивите на тълкувателното решение, разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. В процесния случай СГС се е произнесъл като въззивна инстанция и е оставил без разглеждане подадената от Д. Д. частна въззивна жалба.Този акт е подлежал на обжалване пред Софийския апелативен съд, чието потвърдително определение е било окончателно.Подадената срещу определение № 3261/17.12.2024 г. по в.ч.гр.д. №3398/2024г. на Софийския апелативен съд жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените от последния разноски в настоящото производство, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение