Определение № 554 от 12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Н. чрез пълномощника й адвокат М. Р. против решение № 73 от 8.01.2018 г., постановено по гр.д. № 2337 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1142 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 9125/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от М. М. Н. против С. С. Н. иск с правно основание чл.21, ал.1 СК-отм. за признаване на правото й на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда, подробно индивидуализиран в решението, на основание пълна трансформация на лично имущество. Доколкото доводите в касационната жалба касаят само изводите на съда относно иска по чл.21, ал.1 СК-отм., следва да се приеме, че в частта, с която е отхвърлен иска против С. С. Н. за признаване на М. М. Н. за собственик на същия имот въз основа на придобивна давност, решението е влязло в сила като необжалвано. С. С. Н. е подал чрез пълномощника си адвокат Е. Ч.-Е. Ф. отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 6.07.1991 г. и е прекратен с развод на 16.12.2003 г. Дворното място, в което е построена сградата, в която се намира процесния обект, е станало лична собственост на С. Н. /въз основа на съдебна делба на наследствен имот от 1995 г., дължимото уравнение на дяловете, по която не е платено, като кредиторът се е отказал от него/. На 25.09.1998 г. С. Н. е прехвърлил на Д. Н. О. 2/3 ид.ч. от дворното място, като договорът между двамата е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на 28.05.2007 г. Сградата е построена в периода 1997 – 1998 г. с лични средства на М. Н. /получени от продажбата на съсобствен с трети лица недвижим имот/ и е узаконена на името на ответника и Д. О. на 27.07.1999 г. За сградата липсва учредено право на строеж и към момента на построяването й ответникът е бил собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място В касационната жалба липсват оплаквания относно така възприетите от съда факти. Наведените доводи касаят правните изводи на съда, че фактическото строителство не създава право на лична собственост поради трансформация на лично имущество, поради което не може поради доказване на изключителен принос за построяване на сградата да се изключи приложението на чл.92 ЗС по отношение на съпруга-собственик на терена. Следователно ищцата след прекратяване на брака е носител на правото на собственост само върху половината идеални части от придобитото право на собственост в режим на СИО върху 1/3 ид.ч. от сградата или на 1/6 ид.ч., като възникването на облигационни отношения по повод влагането на средства за изгражденото на сградата е извън настоящия спор. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: 1) след като с влязло в сила решение през 1995 г. е поставен в дял парцел на бившия съпруг, а за уравнение на дяловете другия съделител е получил друг парцел и е следвало да му прати парична сума, с оглед на тогава действащия ГПК придобива ли се собствеността с влизане на решението в сила и заплащането на сумите не касае ли облигационни отношения; 2) може ли с успех да се поддържа становището, че кредиторката се е отказала да получи присъдената сума с дарствено намерение след като се е снабдила с изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело, което впоследствие е прекратено, а самата тя е заявила, че не желае да получи сумата с цел синът на длъжника, при построяване на сградата в собствения на длъжника парцел, да получи апартамент от сградата, като се има предвид, че дарението е безвъзмезден акт; 3) има ли правно значение дали парцела е изключителна собственост на бившия съпруг с оглед възлагателното решение при делбата или по отношение на присъдената сума за уравнение е възникнала СИО, след като предмет на производството не е парцела, а само построената върху парцела по време на брака сграда; 4) след като сградата е построена по време на брака, независимо дали върху парцел собственост на единия съпруг или част от парцела е в СИО с другия, ще намерят ли приложение разпоредбите на СК за придобиване на сградата в режим на СИО при равни права 5) в конкретния случай може ли да намери приложение принципа на приращението по ЗС или ще намери приложение принципа на общността по СК като специален по отношение на общ закон; 6) с прекратяването на СИО и превръщането в обикновена съсобственост при равни права след бракоразвода, следва ли да се приеме, че презумцията за общност е оборена и е налице пълна трансформация, след като сумите за постояване на сградата имат извънбрачен произход и бившия съпруг, заплатил тези суми, станал ли е изключителен собственик на сградата. Касаторката не е обосновала някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед първия от поставените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че дворно място, поставено при делба по време на брака в дял на единия съпруг при дължимо парично уравнение дела на друг съделител, което не е заплатено, като след делбата е погасено чрез опрощаване, е станало лична собственост на съпруга-съделител. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение