Определение № 3567 от 29.06.2026 г. на ВКС по д. № 2403/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по повдигната от Административен съд - Бургас препирня с Районен съд - Бургас за подсъдност на делото по подадената от М. А. Д. от [населено място] искова молба против Министерство на здравеопазването за заплащане на сумата от 5211 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на пропуснати за изплащане пенсия за м. 07.2024 г. и м. 08.2024 г. и помощи от Агенция за социално подпомагане за четири месеца, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, поради бездействие на ответника, чрез РКМЕ Бургас, да го уведоми надлежно за необходимостта от редовно преосвидетелстване по чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, както и заплащане на сумата от 6000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на това бездействие на ответника и причинили на ищеца силен стрес, безсъние, притеснения, безпокойство и подигравка с човешкото му достойнство. С определение, постановено в закрито заседание на 08.10.2025 г. по гр. д. № 2204/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд - Бургас, по съображения, че постъпилата искова молба не е подведомствена на съда с оглед правилата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК. С определение от 22.05.2026 г. по адм. д. № 1105/2026 г. по описа на Административен съд - Бургас е повдигнат спор за подсъдност между общия и административния съд. Прието е, че фактическите доводи не се основават на наличие на незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, действия или бездействия на административен орган по смисъла на чл. 250 и чл. 256 АПК, за да се разгледа претенцията на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложено е, че се касае за неуспешно проведена кореспонденция между административен орган и ищеца по повод на изпратено уведомление по чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, в резултат на което страната е пропуснала да реализира определен доход, като действията по доставка на пощенска пратка или бездействието на органа да предприеме други форми на комуникация с ищеца не попадат в обхвата, както на чл. 250, така и на чл. 256 АПК. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че делото е подсъдно и следва да бъде разгледано от Административен съд - Бургас. Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Д. против Министерство на здравеопазването за обезщетяване на вреди, подадена в Районен съд - Бургас. Фактическите твърдения на ищеца са, че е с трайно намалена работоспособност 80 %. Служителите на Регионална здравна инспекция - Бургас не са положили необходимата грижа да го уведомят съобразно изискването на чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето за необходимостта от преосвидетелстване от ТЕЛК, предвид изтичането на срока на предходното му решение от ТЕЛК. Писмо е било изпратено на 02.02.2024 г., но адресът на ищеца е бил посетен само веднъж и пратката е върната като непотърсена на 28.02.2024 г. Така ищецът не се явил своевременно на ТЕЛК, а със закъснение на 01.08.2024 г., вследствие на което имал прекъсване в пенсията за инвалидност. Почувствал се е и унижен, тъй като това можело да бъде избегнато, ако служителите бяха положили усилия да го уведомят по телефона или по друг начин. Това не се случвало за пръв път, подал и жалби, като до РЗИ - Бургас, но отговорът й бил незадоволителен. От това ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира, ведно със законната лихва /за претенцията за имуществени вреди/. Държавата и общините дължат обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, когато причина за вредите са незаконосъобразно издадени административни актове, извършени действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Тоест, за да подлежат на разглеждане от административния съд исковете следва да са основани на твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при тях. В разглеждания случай исковата претенция е за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от незаконно бездействие на Регионалната здравна инспекция, несъобразено с разпоредбата чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, поради което следва да се приеме, че исковата претенция на М. А. Д. намира правното си основание в чл. 1, ал. 1, предл. 3 ЗОДОВ и следва да бъде разгледана по реда на чл. 203 АПК от административния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд и Върховният административен съд в петчленен състав, във връзка с чл. 135, ал. 5 АПК,