Определение № 495 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3592/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. С. С., чрез пълномощника й М. Г. М., срещу определение № 270 от 27.08.2020г. по ч. гр. дело № 185/2020г. на Разградски окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 2691 от 03.08.2020г. по гр. дело № 851/2020г. на Разградски районен съд, с което е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на И. С. С. срещу Г. Н. А. – управител на „Ветекс 4“ ООД, С. Б. Б. и С. Б. Б., за прогласяване за нищожни на сделки, обективирани в нот. акт за покупко-продажба № ......., том ......., рег. № .........., дело № ....... от ...............г. и нот. акт за замяна № ........., том ......., рег. № ........., дело № ......... от .........г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, както и прогласяване за нищожни на молба-декларация № ..........., том ..........г. и договор за продажба на наследство от 15.01.2020г., и е прекратено производството по делото. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторката поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като за нея е наличен правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на нищожността на атакуваните сделки, което установяване ще открие възможност за реализиране на правата й по чл. 33 ЗС. Моли то да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и решаване на правния спор. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, чието съдържание преповтаря самата касационна жалба, не са наведени доводи относно основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Изложени са само съображения досежно правилността на въззивното преграждащо определение с оглед решаващите правни изводи на въззивния съд за отсъствие на правен интерес за ищцата от предявените искове. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е счел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26 ЗЗД от касаторката И. С. срещу „Ветекс 4“ ООД, С. Б. Б. и С. Б. Б. за прогласяване нищожността на сделки, обективирани в нот. акт за покупко-продажба №..........., том ............., рег. № .............., дело № ............. от ..........г., нот. акт за замяна № .........., том .........., рег. № ..........., дело № .......... от 29.01.2020г., молба-декларация № ........., том ............г. и договор за продажба на наследство от 15.01.2020г., поради противоречие със закона и заобикаляне на закона. Ищцата е твърдяла, че е един от наследниците по закон на С. К. С. и че ОСЗГ е възстановила на наследниците по закон на последния земеделски имоти – предмет на атакуваните сделки, от които тя притежава правото на собственост върху 1/3ид.ч.. Останалите наследници по закон са извършили разпоредителни сделки със своите ид. части в полза на ответниците С. Б. Б. и С. Б. Б., които ищцата е атакувала по реда на чл. 76 ЗН в делбено производство по гр.д.№1228/2019г. и същите са обявени за недействителни спрямо нея с влязло в сила решение. В настоящото производство ищцата твърди, че с нот. акт за покупко-продажба № .........г., С. и С. Б. са продали на „Ветекс 4“ ООД по 1/3 ид.ч. от два от наследствените земеделски имоти, с нот. акт за замяна № 64/29.01.2020г. между същите страни е извършена замяна, по силата на която вторият и третият ответници са прехвърлили на първия ответник по още 1/6ид.ч. от същите имоти, с молба-декларация №..........., том .............г. наследникът П. П. се е отказал от запазеното му право на пожизнено и безвъзмездно ползване на двата земеделски имота, учредено в договор за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане, а с договор за продажба на наследство от 15.01.2020г. наследникът П. П. е продал своето наследство, останало от покойната му майка Неделя Н., на С. Б.. В изпълнение на указанията на съда в рамките на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищцата е конкретизирала правния си интерес от исковете, заявявайки че решението по гр.д.№ 1228/2019г. е влязло в сила и С. и С. Б. нямат права върху наследствените имоти, но въпреки това са продали 1/2ид.ч. от процесните земеделски земи на „Ветекс 4“ ООД, в която разпоредена ид.част се включва и нейния дял от земите, след което управителят на „Ветекс 4“ ООД й се е обадил и е казал, че вече не притежава никаква земя. Анализирайки горепосочените доводи и твърдения в исковата молба, Разградски окръжен съд е счел, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, поради което те са недопустими, при което правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба по реда на чл. 130 ГПК, прекратявайки и производството по делото. Това е така, тъй като ищцата е наследник на С. С. и притежава като такава 1/3ид.ч. от оставените в наследство имоти, а останалите наследници-съсобственици са се разпоредили със своите дялове в тези имоти в полза на С. и С. Б., които разпореждания са обявени за недействителни спрямо ищцата на основание чл. 76 ЗН с влязло в сила решение в делбено производство по гр.д.№1228/2019г. на Разградски районен съд. Предявените искове по чл. 26 ЗЗД имат за предмет сделки с ид. части от имотите-собственост на другите наследници-съсобственици, като ид.части на ищцата не са предмет на тези сделки. Поради това според въззивния съд отсъства правен интерес за ищцата да иска установяване на тяхната нищожност. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Предпоставка за допускане на касационен контрол на преграждащо хода на исков процес въззивно определение е извеждането на правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Касаторката не е поставила правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такъв не може да бъде изведен и от касационния съд съобразно правомощията му в горепосоченото тълкувателно решение. Ето защо не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения единствено досежно правилността на атакуваното определение, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, дължи да се произнесе дали сочен от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Единственият довод, който се съдържа в касационната жалба и изложението към нея, е за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес от търсеното установяване за ищцата. По това основание за неправилност касационният съд би могъл да се произнесе само след допускане на касационно обжалване, за каквото не са налице изискуемите от закона основания. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,