Определение № 3670 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й представител адв. З. С., против Решение №1129 от 03.11.2024г. по в. гр. д. №1641/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение № 675/01.03.2024 г. постановено по гр. дело № 12307/2022 г. по описа на РС-Варна, 35-ти състав, с което е отхвърлен предявения от ищцата К. С. Д., ЕГН [ЕГН], починала в хода на производството по делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от дъщеря си- В. Д. Д., ЕГН [ЕГН], срещу ответниците Т. Б. Д., ЕГН [ЕГН], и Д. Н. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, за разваляне до размера на 1/4 ид.ч. от прехвърления имот на сключения на 17.01.1991г. с нотариален акт № 131, том I, дело 237/1991г. на нотариус при Варненски районен съд, между К. С. Д. и Д. Н. Д., от една страна, в качеството им на прехвърлители, и Н. Д. Д., от друга страна, в качеството му на приобретател, договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на недвижим имот- жилищна сграда на два етажа, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от: първи етаж- три стаи, кухня и коридор; втори етаж- три стаи, кухня, коридор, външно стълбище, изба под външното стълбище, външен тоалет, гараж със стая и навес, застроени върху държавно място, съставляващо парцел X. в кв.39 по плана на [населено място], с пространство от 560 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху това място, а по актуалните КККР на [населено място], [община], одобрени със Заповед № РД- 18- 29/ 23.04.2015г. на ИД на АГКК- сграда с идентификатор №72709.501.17.1, с функционално предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 98 кв.м.; сграда с идентификатор № 72709.501.17.2, с функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 12 кв.м.; сграда с идентификатор № 72709.501.17.3, с функционално предназначение: гараж, брой етажи 1, застроена площ 39 кв.м.; сграда с идентификатор № 72709.501.17.4, с функционално предназначение: постройка за допълващо застрояване, брой етажи 1, застроена площ 43 кв.м., застроени в поземлен имот с идентификатор № 72709.501.17, поради неизпълнение от страна на ответниците на задължението им за гледането и издръжката на ищцата К. С. Д.. Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответните страни по нея Т. Б. Д., ЕГН [ЕГН], и Д. Н. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника им по делото адв. Д. К., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел следното: На 17.01.1991г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот- прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка № 131, том I, дело 237/1991г. на Варненски нотариус, Д. Н. Д. и К. С. Д., като прехвърлители, са сключили със сина си Н. Д. Д., като приобретател, договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда на два етажа, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от първи етаж- три стаи, кухня и коридор, втори етаж - три стаи, кухня, коридор, външно стълбище, изба под външното стълбище, външен тоалет, гараж със стая и навес, застроени върху държавно място, съставляващо парцел X. в кв.39 по плана на [населено място], с пространство от 560 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху това място, срещу задължение за гледане и издръжка, поето от Н. Д. Д. спрямо родителите си Д. Н. Д. и К. С. Д. до края на живота им. Към датата на сключване на договора Н. Д. Д. е бил в граждански брак с ответницата Т. Б. Д.. Д. Н. Д. е починал на 29.12.1991г., като негови наследници са съпругата му К. С. Д. и двете му деца - Н. Д. Д. и В. Д. Д.. Н. Д. Д. е починал на 11.04.2021г., като негови наследници са съпруга му Т. Б. Д. и сина му Д. Н. Д.. К. С. Д., която е предявила иска за разваляне на договора, е починала в хода на производството по делото- на 17.02.2023 г., като е оставила за свои наследници дъщеря - В. Д. Д. и внук- Д. Н. Д.- ответник по делото. Поради това в производството по делото на основание чл.227 от ГПК е била конституирана като ищец В. Д. Д.. Съдът е приел, че приобретателят по договора Н. Д. Д. до своята смърт на 11.04.2021 г. е изпълнявал точно и в пълен обем поетите задължения за издръжка и гледане по отношение на своята майка К. Д., като след това наследниците му- преживялата му съпруга и син Т. Д. и Д. Д. са продължили да изпълняват посочените задължения по отношение на кредитора К. Д.. За да направи този извод, съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели А. М. Р. и П. Й. Д., според които К. Д. е изглеждала изпрана, изгладена, усмихната и лъчезарна. За нея се е грижил нейният син Н., заедно със съпругата си Т. и сина си Д., а след като Н. починал за К. Д. продължили да се грижат Т. и Д.. К. Д. не била мръсна или гладна, като съвсем спокойно се е разхождала както из стаите на жилището, така и извън къщата. К. е яла храната, която е била наготвена от Т.. Приел е, че след като К. Д. напуснала обитаваното заедно с ответниците жилище на 25.07.2022 г. Т. Д., чрез адв. К., е отправила с телепоща с изходящ № 40/25.07.2022г. предложение до нея да се върне в дома си в [населено място], [улица], като в случай, че не желае да се върне, Т. Д. е изразила готовност да заплаща издръжка на К. в размер на 100 лв. месечно. След това ответниците направили парични преводи в полза на К. Д. с основание договор за гледане и издръжка, както следва: Т. Д. е направила парични преводи на 08.08.2022г., 09.09.2022г. и на 12.12.2022г. в размер на по 100 лева, а на 07.12.2022г. е направила превод в размер на 200 лв., а Д. Д. е направил превод в размер на 100 лв. на 14.12.2022 г. При така установените факти според съда Т. Д. и Д. Д. са изпълнили задълженията си по процесния договор за гледане и издръжка, като са предоставили пълно изпълнение, покриващо екзистенциалните нужди на К. Д. за гледане и издръжка. Ето защо съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, касаторката твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - за задължението на въззивния съд да прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и да обсъди доводите на страните, както и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; как се разпределя тежестта на доказване между насрещните страни и кои са релевантните факти по иска за разваляне поради неизпълнение на договор за гледане и издръжка; с оглед естеството на задължението за издръжка и гледане, което е трайно и продължително- до смъртта на кредитора, следва ли длъжникът да престира на последния необходимите грижи и издръжка всеки ден и това, което е жизнено необходимо на кредитора днес, може ли да го отложи за утре; следва ли преценката за изпълнението на договора да се извършва в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства- възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, материални възможности и др.; длъжен ли е прехвърлителят да приеме от приобретателя вместо грижи и издръжка паричен еквивалент, определен произволно от него. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Според настоящия състав на съда са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос, уточнен от съда от въпросите в изложението с оглед правомощията му съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., а именно- за обема и съдържанието на дължимата от приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, респ. от неговите наследници, престация на кредитора, както и за правните последици при неприемане или неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задължението на длъжника. Касационното обжалване следва да се допусне за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение с формираната практика на ВКС- Решение №363 от 26.05.2010г. по гр.д. №756/2009г., ІІІ ГО; Решение №82 от 05.04.2011г. по гр.д. №1313/2009г., ІV ГО; Решение №243 от 17.07.2015г. по гр.д. №6828/2014г., ІV ГО, Решение №340 от 04.11.2015г. по гр. д. № 1668/2015г., ІV ГО; Решение №60144 от 30.07.2021 по гр.д. 3081/2020г., ІV ГО; и др. По останалите въпроси от изложението съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба с решението по чл.293 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,