Определение № 202 от 12.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 576/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ГПК вр. с чл. 321 ал.2 пр.2 ГПК / отм./. Образувано е по частна жалба на Л. П. против определение № 23074 / 05.12.2013 год. по гр.д.№ 2118 / 2008 год. на СГС, ГК, ІІб състав, в частта, с която е отменено определение от 14.05.2008 год., постановено от същия състав и по същото дело, с което е допуснато обезпечение на бъдещи отрицателни установителни искове на жалбоподателя против М. Л. Б., чрез спиране изпълнението по три изпълнителни дела, образувани от последния, в качеството му на взискател. Отмяната е постановена предвид отпадане нуждата от обезпечението, с оглед влязло в сила съдебно решение, с което обезпечените искове са отхвърлени, като неоснователни. Жалбоподателят оспорва правилността на определението в обжалваната му част / в останалата, със същото определение е постановено връщане на паричната гаранция от 5 000 лева, внесена от жалбоподателя по допускане на обезпечението /, като единственият мотив е липсата на взаимосвързаност между предметите на произнасяне в съответните две части – обжалваната и тази, за чието обжалване същият няма правен интерес / освобождаване на паричната гаранция /. Ответната страна - М. Б. – оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като без сама да обжалва определението в частта, в която е постановено освобождаване на внесената от Л. П. парична гаранция, неотносимо към предмета на жалбата на същия, излага доводи във връзка със спазване процедурата по чл.321 ал.1 ГПК / отм./ – изричното й уведомяване за становище по молбата за освобождаване на паричната гаранция, с оглед евентуално претърпени вреди от наложеното обезпечение и удовлетворяване на обезщетение за същите чрез нея. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по същата, в качеството на въззивна за определението на СГС, постановено по реда на чл.321 ГПК / отм./ инстанция, поради което и разглеждането на частната жалба не е обусловено от обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав съобрази следното: След влизане в сила на решение от 11.08.2010 год. по гр.д.№ 3907 / 2007 год. на СГС, І г.о., 8 състав, с което обезпечените отрицателни установителни искове на Л. П. против М. Б. са отхвърлени, ответникът М. Б. е поискал, с молба от 12.11.2012 год. от Софийски районен съд, ГК, І отд. – 47 състав, отмяна на допуснатото обезпечение, поради отпадане нуждата от същото. Софийски районен съд е допуснал обезпечението,чиято отмяна се претендира, с определение от 26.09.2007 год. при определена парична гаранция от 1 500 лева. По реда на инстанционния контрол СГС, ГК, ІV Б състав, по гр.д.№ 2118 / 2008 год. е отменил първоинстанционното определение и допуснал наново същото, при идентичност на обезпечителната мярка, единствено с оглед определена дължима парична гаранция в по-висок от определения от СРС размер - 5 000 лв.. С определение от 11.02.2013 год. по гр.д.№ 20617 / 2007 год. СРС е уважил молбата на М. Б., индивидуализирайки обезпечението, което отменя по реда на чл.321 ал.2 ГПК /отм. / чрез собственото си определение по допускането му, вместо с това на СГС - № 793 / 15.05.2008 год. по гр.д.№ 2118 / 2008 год.. С последващо определение 08.04.2013 год. по гр.д.№ 20617 / 2007 год. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в предходното си определение, замествайки индивидуализацията на обезпечението, което е отменил, с посочване акта на въззивната инстанция / № 793 / 15.05.2008 год. по гр.д.№ 2118 / 2008 год. на СГС / .Със същото определение, предвид междувременно постъпилата молба на Л. П. от 25.03.2013 год. за освобождаване внесената от същия парична гаранция, СРС е допълнил определението си от 11.02.2013 год., с постановяване освобождаване на паричната гаранция. Това определение - от 08.04.2013 год. по гр.д.№ 20617 / 2007 год. на СРС - е било обжалвано пред СГС, но само в частта, в която съдът, по реда на производство за допълване предходното си определение от 11.02.2013 год., е постановил освобождаване на паричната гаранция. Само в тази му част, същото определение е обезсилено с определение № 14317 / 22.07.2013 год. на СГС, І-во гр. отд. по гр.д.№ 6088 / 2013 год.. Следователно в останалата си част - за поправка на определението за отмяна на допуснатото обезпечение, респ. самото определение от 11.02.2013 год. на СРС за отмяна на обезпечението, е влязло в сила към датата на депозиране молба вх.№ 92759 / 12.08.2013 год. на М. Б., за отмяна на допуснатото обезпечение, но вече адресирана до Софийски градски съд, като произнесъл се с определението от 15.05.2008 год. по гр.д.№ 2118 / 2008 год., по допускане на обезпечението с променен размер на паричната гаранция. С оглед преждеустановеното, с атакуваното определение на СГС съдът се е произнесъл по молба без предмет, с оглед вече влязлото в сила определение на СРС за отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл.402 ГПК, и съответно без правен интерес за молителя – М. Б.. Определението му като недопустимо, поради постановяване при липса на положителна процесуална предпоставка, следва да бъде обезсилено. Настоящият състав споделя съображението, че молбата за отмяна на обезпечението по реда на чл.321 ГПК / отм./, респ. по реда на чл.402 ГПК, следва да се адресира до съда, който е бил компетентен да се произнесе по допускането му. Предмет на молбата за отмяна не е акта на въззивната инстанция, а самото обезпечение, поради наличието на новонастъпил юридически факт – отпадане нуждата от същото .Поради това произнасянето на първоинстанционния съд, с което се уважава молбата и се отменя обезпечението, макар допуснато от въззивния съд, по реда на инстанционния контрол, не се явява недопустимо проконтролиране на акта на последния. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение