Определение № 225 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 440/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от 14.02.2012 г., подадена от адв. В. Хайк в качеството й на процесуален представител на В.-К. Й. Начева против решение 16.12.2011 г., постановено по гр. д. № 462 по описа за 2011 г. на Сливенски окръжен съд, в която се съдържат твърдения за неправилност на посочения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от С. П. С. от [населено място] чрез пълномощника му адв. С.. Ответникът по жалбата претендира направените по настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./, изрично предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева-за граждански дела. Предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на идеални части от съсобствен недвижим имот, е оценяем съобразно разпоредбата на чл. 69 ГПК и цената му се определя с оглед данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право. По делото /л. 12 по гр.д. 591 по описа за 2009 г. на Районен съд [населено място]/ е представено удостоверение, съгласно което данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 540 лева. Ето защо като необжалваемо въззивното решение е влязло в законна сила. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се върне при условията на иззета компетентност, тъй като администриращият съд не е изпълнил правомощията си по чл. 285 ГПК за проверка на редовността й. С оглед този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които видно от договор за правна защита и съдействие от 25.04.2012 г. са действително направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение