Определение № 2200 от 19.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1413/2026 г.

ВКСI търговско отделение19.07.2026 г.докладчик Росица Божилова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5742/12.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1975/2026 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ХоумТуЮ“ Инженеринг“ ООД против определение № 5742/12.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1975/2026г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 49141/27.11.2025г. постановено по гр.д. № 1271/2024г. по описа на Софийски районен съд. С първоинтанционното определение е оставена без разглеждане молба вх. № 329877/09.10.2025г., подадена по пощата на 03.10.2025г. от „ХоумТуЮ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], за изменение, в частта за разноските, на протоколно определение от открито съдебно заседание на 25.09.2025г. по гр. д. № 1271/2024 г. по описа на Софийски районен съд, обективирано в протокол № 21604/26.09.2025 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно, според него, съдът е приел, че не е спазен срока за депозиране на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. В тази връзка сочи, че процесуалният му представител - адв. Караиванов - действително е присъствал на проведеното заседание, но доколкото изготвеният протоколът бил с дата от следващия заседанието ден, тази техническа грешка го заблудила относно срока за обжалване на определението. Наведени са и доводи за това, че в конкретния случай разноските следва да се възложат в тежест на ответника по предявения иск, доколкото е дал повод за завеждане на делото. Според дружеството, от представените към исковата молба доказателства е видно, че ищецът е отправил покана за заплащане на процесната сума преди завеждане на делото, ответникът не е платил и е оспорил претендираното вземане. Твърди, че дори и в хода на исковото производство да е отпаднал интереса на ищеца, това не означава, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна - „Дъки“ ООД. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С определение от проведено на 25.09.2025г. открито съдебно заседание първоинстанционният съд е прекратил, на основание чл. 232 ГПК / оттегляне на иска /, производството по гр. д. № 1271/2024г. на Районен съд – София и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищеца „ХоумТуЮ Инженеринг“ ООД да заплати на ответника „Дъки“ ООД сумата от 2 700 лева, сторени разноски по делото. С постановеното определение е указана на страните възможността да го обжалват, с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок, считано от деня на съдебното заседание, предвид присъствието на техни представители в същото. „ХоумТуЮ Инженеринг“ ООД е подало молба, по реда на чл. 248 ГПК, с вх. № 329877/09.10.2025г. и дата на изпращане 03.10.2025г., за изменение на определението от 25.09.2025г., като съдът измени диспозитива си за осъждане на страната за разноски от 2 700 лева в полза на ответника, като вместо това присъди разноски в полза на ищеца, в размер на 4 895,13 лева. С определение № 49141/27.11.2025 г. по описа на Районен съд - София е прието, че молбата по чл. 248 ГПК е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Депозирана е частна жалба срещу така постановеното първоинстанционно определение, в която са изложени мотиви идентични с тези в касационната жалба. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, изр. второ ГПК ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Съдът е приел, че в процесния случай срокът за заявяване на искане за изменение на постановеното протоколно определение, в частта за разноски, е едноседмичен и е започнал да тече от деня на проведеното открито съдебно заседание - 25.09.2025г. Счел е, че наведеното в жалбата оплакване относно датата на протокола, е без правно значение, с оглед на това, че страните са присъствали в съдебното заседание на 25.09.2025г.и са узнали съдържанието на извършените процесуални действия. Въззивният съд е приел, че срокът за депозиране на молба за изменение на решението в частта за разноските е изтекъл на 02.10.2025г., а видно от представената по делото разпечатка от пощенския оператор, е изпратена на 03.10.2025г., поради което е счел същата за просрочена. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли да се счита за спазен срокът за обжалване, когато страната е въведена в обективно заблуждение, вследствие на некоректно отразена дата на изготвяне на съдебния акт, различна от датата на съдебното заседание ? - касаторът твърди, че по посочения въпрос не съществува уеднаквена съдебна практика; и 2/ Дължат ли се разноски на ответника по чл. 78, ал. 4 при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, когато ответникът е дал повод за завеждането му, а прекратяването се дължи на настъпили впоследствие обстоятелства, независещи от волята на ищеца? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на ВКС, I г.о. Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващия извод на въззивния съд, сведен по същество до това, че при произнасяне в присъствие на страните, от достатъчно значение при преценката за спазен срок за обжалване, респ. за допълване на определението, по реда на чл. 248 ГПК, е действителната и известна на страните дата на произнасянето му. Последващото им опущение не е в причинност с въвеждане в заблуждение от трето лице, най-малкото от съда. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, въпросът възпроизвежда съображенията на касатора за спазени преклузивни срокове, но не кореспондира с правна норма или правен принцип, чрез тълкуването на които да би могло да се даде отговор, поради което не би бил удовлетворен и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Формалното позоваване на липса на съдебна практика не удовлетворява хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият въпрос не удовлетворява изискването за правен, тъй като е чужд на правния спор, провокиран с молбата по чл. 248 ГПК и отговор на същия не е от естество да промени правния резултат. Съдът не се е произнасял по същество за дължимостта на разноски на ищеца, а отказал такова произнасяне, поради неспазен преклузивен срок на молбата по чл. 248 ГПК. Основание за допускане на касационното обжалване би бил само процесуалноправен въпрос относно така възприетата преклузия, какъвто обаче, по вече изложените съображения, не е първият. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

12