Определение № 50636 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 74/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Метатрон-МТ" ЕООД срещу решение от 29.07.2021г. по в.гр.д. № 2776/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 256918/28.10.2019г. по гр.д. № 17033/2019г. на Районен съд –София, с което е признато за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК от „ТЕЗКОН СТОРИДЖ СИСТЕМС“ ЕООД срещу „МЕТАТРОН-МТ" ООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, вр. чл.266, вр. чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че „МЕТАТРОН-МТ“ ООД дължи на „ТЕЗКОН СТОРИДЖ СИСТЕМС" ЕООД сумата от 22 800 лева, представляваща главница за втора вноска по споразумение за изплащане на просрочени задължения от 27.04.2016г. по договор за изработка от 25.11.2013г., ведно със законна лихва от 30.11.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5579.60 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.07.2016г. до 28.11.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 13.12.2018г. по ч.гр.д. №76351/2018г. на Районен съд - София. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел наличие на сключен договор между страните от 25.11.2013г., съгласно който дружеството е възложило на ищеца - „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД да достави, монтира и предаде материали и оборудване на обекти, описани в договора, срещу насрещно задължение на възложителя да приеме извършената работа и да заплати уговорено възнаграждение. Сочи се, че въззивният съд напълно е игнорирал представените аргументи за несъществуването на лицето К.В. и съответно - за липсата на правно валидно волеизявление - съгласие от името на „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД за сключването на процесния договор от 25.11.2013г. Твърди, че всички аргументи по-нататък, изложени от решаващия състав за приложението на чл. 301 ТЗ, принципно са правилни от теоретична гледна точка, но са неприложими към процесния случай на нищожния договор от 25.11.2013г., тъй като в случая въобще не е налице сключване на сделка от името на търговец без представителна власт. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД, съгласно която, нищожен е договорът, при който липсва съгласие. Излага съображения, че в процесния случай няма волеизявление от „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД за приемане на договора от 25.11.2013г., защото той е подписан от лице, което не съществува, съответно не може да породи правно действие. Същевременно жалбоподателят поддържа възражението си за липса на изпълнение по договора, тъй като по делото няма никакви доказателства, че доставките по приложените фактури /фактура 13/31.05.2014г., фактура 14/31.05.2014г., фактура 17/24.09.2014г., фактура 18/15.04.2015г., фактура 19/15.04.2015г./ реално са извършени от „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД. Ответникът по жалбата и ищеца по делото, „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД, в писмен отговор излага становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси не са правни, а фактически и не представляват основание за допускане на касационно обжалване, като по същността си представляват оплакване срещу правилността на обжалваното решение. Не са налице и основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Напълно неоснователно е твърдението на касатора, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор от 23.11.2013г. Сочи, че с подписването на Споразумението от 27.04.2016г. страните са приели за безспорно установено, че изпълнителят „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД е изпълнил задълженията си по сключените договори, като е доставил, монтирал и предал материалите и оборудването в съответните обекти на възложителя (буква „Б" от Преамбюла). Въпреки, че подписаното Споразумение е частен документ, той се ползвал с материална доказателствена сила за удостоверените в документа неизгодни за издателя му (т.е. за касатора) факти. В този смисъл се позовава на определение № 176/26.02.2016г. по т.д.№ 1249/2015г. на 2 - ро т.о. на ВКС. Алтернативно намира касационната жалба за неоснователна. Излага съображения, че щом е налице положен подпис, то лицето, положило подписа съществува. Съдът правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че дори да се приеме, че са налице съмнения относно представителната власт на лицето, подписало Договора от 25.11.2013г. от името на ищеца, с подписването на Споразумението от 27.04.2016г. и двете страни изрично са признали, че са били обвързани от договора ( буква „А" от Преамбюла на Споразумението от 27.04.2016г.). Посоченото Споразумение от 27.04.2016г., като подписано от адвокат П. С. с представено по делото пълномощно (Приложение №1 към исковата молба), има право да сключва извънсъдебни спогодби с „Метатрон-МТ" ООД от името на ищеца. Поддържа се, че поради изложеното, твърденията на касатора за липса на представителна власт при сключването на споразумението от 27.04.2016г. са напълно неоснователни. Също така, на проведеното на 10.10.2019г. откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд са представени и доказателства, от които се установява, че ищецът изрично е потвърдил извършените правни действия - подписването на договора и споразумението, както и всички приложения и анекси към тях, като извършени от лица с надлежно учредена представителна власт, както и че тези действия обвързват „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД. Претендират се всички разноски, направени във връзка с производството по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е спорно между страните и е установено от приложеното ч.гр.д. № 76351/2018г. на Районен съд - София, че за процесните искови суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 30.11.2018г. и е постановена на 13.12.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу срещу ответника-длъжник за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 ГПК е подадено от длъжника възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че е сключен между страните договор от 25.11.2013г., съгласно който ответникът - „МЕТАТРОН-МТ“ ООД,като възложител, е възложил на ищеца - „ТЕЗКОН СТОРИДЖ СИСТЕМС“ ЕООД, като изпълнител, да достави, монтира и предаде материали и оборудване на обекти, описани в договора, срещу насрещно задължение на възложителя да приеме извършената работа и да заплати уговорено възнаграждение. След изпълнение на възложената работа изпълнителят - „ТЕЗКОН СТОРИДЖ СИСТЕМС“ ЕООД е издал фактури за дължимото възнаграждение, за което по делото не са били ангажирани доказателства за пълното им плащане. От доказателствата по делото е констатирано, че на 27.04.2016г. между страните е сключено споразумение за изплащане на просрочени парични задължения, в което е налице изрична клауза, че изпълнителят - „ТЕЗКОН СТОРИДЖ СИСТЕМС“ ЕООД е изпълнил задълженията си по сключения договор от 25.11.2013г. като е доставил, монтирал и предал материалите и оборудването на посочените обекти на възложителя /буква Б от преамбюла па споразумението/, като се съдържа и изрично признание на възложителя - „МЕТАТРОН-МТ“ ООД, че към датата на подписване на споразумението общият размер на остатъка от неплатеното задължение на изпълнителя по издадените фактури въз основа на договор от 25.11.2013г. е в размер на 38 000 лева, която дължима сума се задължава да заплати на две парични вноски, с краен срок за погасяване на задълженията до 30.06.2016г., като първата вноска в размер на 15 200 лева е дължима в срок до 30.05.2016г., и втората вноска в размер на 22 800 лева - в срок до 30.06.2016г. /чл.2 от споразумението/. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответника по делото за нищожност на процесното споразумение от 27.04.2016г., като подписано от лице без представителна власт по отношение на ищеца, както и за нищожност на процесния договор за изработка от 25.11.2013г., като подписано от името на ищеца от неидентифицирано и несъществуващо лице с инициали К.В.. В тази връзка е споделил посоченото от първоинстанционния съд, че в закона не се съдържат императивни разпоредби, които да поставят изисквания към идентификацията на лицата, подписали договора от името на съответния правен субект. Поради което е приел, че непълната идентификация на представител на страна по договор по никакъв начин не би могла да води до нищожност на съответната сделка. Решаващият състав е посочил, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ. Мотивирал се, че страните по правоотношението са търговци, поради което сключеният между тях договор е търговски, по силата на субективния критерий. Съобразил е, че законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката. В конкретния случай е счел, че най-късният момент, от който може да се счита, че ищецът е узнал за сключения договор, е датата на издаване на процесните фактури, като ирелевантен за приложението на чл.301 ТЗ е факта дали търговеца е ползвал или не данъчен кредит. Отделно от горното съдът е намерил, че по делото е представено като доказателство и писмено потвърждение от 20.08.2019г., подписано от управителя на ищцовото дружество Й. Тезел, по отношение на правните действия, извършени от представляващите дружеството-ищец – „ТЕЗКОН СТОРИДЖ СИСТЕМС‘‘ ЕООД, при подписване на процесния договор от 25.11.2013г. и споразумение за изплащане на просрочени задължения от 27.04.2016г. По изложените аргументи въззивният съд е счел, че сключеният между страните договор от 25.11.2013г., съгласно който ответникът в качеството на възложител е възложил на ищеца, който е приел извършването на определена работа срещу заплащане на уговорено възнаграждение, е валиден и доколкото в него се съдържат насрещни волеизявления на страните относно елементите на изработката - вида на възложената работа и размера па дължимото възнаграждение, е достигнал до извода, че между страните е възникнало облигационно правоотношение на основание сключен валиден договор за изработка по смисъла на чл.258-269 ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ, който е породил целените с него правни последици. Същевременно въззивният състав е счел, че в конкретния случай по делото са ангажирани доказателства за изпълнение на възложената работа, както и за предаване на изработеното. Приел е за налично изрично признание на възложителя в подписаното между страните на 27.04.2016г. споразумение, че изпълнителят – „ТЕЗКОН СТОРИДЖ СИСТЕМС" ЕООД е изпълнил задълженията си по сключения договор от 25.11.2013г. като е доставил, монтирал и предал материалите и оборудването на посочените обекти на възложителя /буква Б от преамбюла на споразумението/, както и че се съдържа изрично признание на възложителя - „МЕТАТРОН-МТ" ООД относно общият размер на остатъка от неплатеното задължение на изпълнителя по издадените фактури въз основа на договор от 25.11.2013г. Съобразил е, че така приетото по делото споразумение от 27.04.2016г. е частен документ, но доколкото не е оспорен по надлежния ред в хода на производството и съдържаща признание на неизгодни за страната обстоятелства, е намерил, че то представлява годно доказателство, от което се установяват относими за правния спор факти. В допълнение съдът е посочил, че в случая няма спор между страните, че възложителят е извършвал частични плащания на ищеца за извършената работа, като факта на частично плащане е допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, че е налице признание от неговата страна на извършената от изпълнителя работа. Предвид констатираното от съда, че липсват доказателства за извършено плащане на остатъка от договореното възнаграждение, който факт подлежи на установяване от възложителя, съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника за изпълнение на задължението му по чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД по сключения договор за изработка от 25.11.2013г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Липсата на правоспособност и несъществуването въобще на лицето К.В., подписало договора от 25.11.2013г. от името на „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД, означава ли липса на съгласие от страна на „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?; 2/ При преценката за нищожността на договора от 25.11.2013г. на основание чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД - поради липса на съгласие от страна на „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД, съдът следва ли да несъмнено да установи съществуването и правоспособността на лицата, подписали договора от името на „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД?; 3/ Неправилно ли е действал въззивният съд, когато приема, че лицето К.В., което е подписало процесния договор от 25.11.2013г., съществува и е правоспобно без да има доказателства за това по делото?; 4/ Когато прилага презумпцията на чл.301 ТЗ относно подписването и действителността на договора от 25.11.2013г. от страна на „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД длъжен ли е съдът да установи безспорно съществуването и правоспособността на лицето, обозначено като К.В. и подписващо процесния договор от името на „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл. последно /очевидна неправилност/ ГПК. Обосновава очевидната неправилност с това, че съдът е уважил осъдителния иск, въпреки че „Метатрон-МТ" ООД не е получило от „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД никакви стоки по посочените фактури и съответно не дължи никакви плащания по посочените фактури. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Отговорът на всички поставени от касатора въпроси е предпоставен от преценка на конкретните доказателства и факти по делото, поради което касаят правилността на акта, която не е предмет на разглеждане в селективната фаза на допускане на касационното производство. Ето защо, спрямо тях не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, поради което е безпредметно обсъждането на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се отбележи, че въпросите на касатора по същество обективират несъгласието му с изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ, като даденото разрешения относно нея от апелативния състав е в пълно съответствие с практиката на ВКС. В последната е прието, че в хипотеза, когато конкретно лице е извършило волеизявлението от името на дружеството, ако не се докаже представителна власт на същото по отношение на представлявания, се прави преценка дали органният представител на търговеца- юридическо лице веднага при узнаването му се е противопоставил на волеизявлението. Видно от практиката на ВКС по чл.301 ТЗ, ирелевантно за фактическия състав, инкорпориран в разпоредбата е, кое е конкретното лице, което е направило волеизявлението от името на дружеството, поради което в без значение дали посоченото лице съществува. В настоящия случай, доколкото договорът е подписан от името на дружеството, е налице волеизявление на физическо лице от името на търговеца, което е прието за потвърдено от въззивната инстанция, както по реда на чл.42 ЗЗД с изрично волеизявление на представляващия дружеството, така и по реда на чл.301 ТЗ - мълчаливо, поради липса на противопоставяне веднага след узнаването му, вкл. е ценено направеното признание от ответника на дълга по договора в последващо сключено между страните споразумение. Предвид изложеното, липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая това основание се мотивира от касатора основно с недоказаното твърдение, че „Метатрон-МТ" ООД не е получило от „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД никакви стоки по посочените фактури и съответно не дължи никакви плащания по посочените фактури. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл.281, т. ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 960 евро – заплатено по банков път договорено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд