Определение № 108 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1852/2015 г.

Т. П. Т., [населено място], [улица] чрез адвокат С. Г.-Т. е подал касационна жалба срещу решение № І – 24 от 16.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 50/2015 г. по описа на Окръжен съд Бургас, постановено по гр.д. 5506/14 г., по описа на Районен съд [населено място]. Моли да се отмени, подробно излага съображения. Ответникът по касационната жалба [фирма] не е подал отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение в посочения състав намира следното: Подадена е касационна жалба срещу решение на въззивния съд, Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 50 от 2015 г. Обжалваното съдебно решение е постановено по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, произнесено по иск на Т. П. Т. срещу [фирма] (в ликвидация) със седалище [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 с цена на иска 8 360 лв, неплатени възнаграждения като ликвидатор за периода от назначаването 23.04.2012 г. до датата на освобождаване 09.01.2014 г. Нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията до изменението й със З. ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г.) определя, че при цена на иска до 5 000 лв по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела, въззивните решения не подлежат на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена при действие на така цитираната норма на 17.04.2015 г. В конкретния случай делото е търговско, тъй като страните по него са търговци и спорът е свързан с възнаграждение на ликвидатор. Цената на иска е под предвидения праг за допустимост на касационната жалба. Ето защо съдът намира, че касационната жалба не подлежи на разглеждане, а производството, което е образувано следва да се прекрати. Съдът