Определение № 1167 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4097/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Д. С., чрез адвокат Д. Й., срещу въззивно решение № 573/28.05.2025 г., постановено от Варненския окръжен съд, по въззивно гр.д. № 2179/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна В. К. И., чрез адвокат В. М., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на възивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Варненски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на малолетното дете Д. С. Д. при майката В. К. И., на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата С. Д. С. както следва: всяка нечетна календарна седмица на месеца, от 13:00 часа в петък (но не по-рано от приключване на учебните занятия на детето в училище) до 19.00 часа в неделя, с преспиване при бащата; всяка четна календарна седмица в ден сряда от 18.30 часа до 18.45 часа общуване чрез „Вайбър“, „Месинджър“ или други сходни онлайн приложения, за което майката се задължава да съдейства технически; за рождения ден на детето - всяка нечетна година от 17:00 часа (но не по-рано от края на учебните занятия в училище) до 20:30 часа на същия ден; а всяка четна година - на следващия ден след рождения ден на детето, също за времето от 17:00 часа (но не по-рано от края на учебните занятия в училище) до 20:30 часа на същия ден; за Коледните празници (24 декември - 28 декември) - за времевия диапазон от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 28 декември на всяка четна година, с преспиване при бащата; на новогодишните празници (29 декември – 2 януари) на всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 29 декември до 18.00 часа на 2 януари, с преспиване при бащата; по В. празници - всяка нечетна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспиване при бащата; един месец през лятната ваканция на детето, през месеците юли и август, които да бъдат разпределени така: за периода от 01 юли до 16 юли и от 1 август до 16 август на всяка нечетна година и за периода от 15 юли до 31 юли и от 15 август до 31 август на всяка четна година, считано от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, с преспиване при бащата; постановено е също така, че при осъществяване на режима във всичките му части бащата следва да взема детето от дома на майката (или от учебното заведение в съответните случаи) и да го връща в дома на майката, както и че режимът през празничните дни и ваканциите е с предимство пред ежемесечния редовен режим; бащата е осъден да плаща месечна издръжка на детето в размер на 270 лв., считано от постановяване на въззивното решение до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката; За да се произнесе, въззивният съд установил, че детето Д. С. Д. е родено на 19.02.2021 г., като негови родители са страните по делото С. С. и В. И.. Родителите са разделени от месец ноември 2022 г., като детето е останало да живее при баща си. Съдът приел, че това решение е по общо съгласие на родителите и е с временен характер – детето да остане при бащата, докато майката се устрои и си намери работа. Това оставяне на детето при бащата се дължи на съвкупност от обстоятелства, сред които липса на уседналост и постоянна работа на майката, сравнително по-ниска възраст на майката (при раздялата и при раждането), подходящи условия при бащата и конотиращо притеснение в майката от задълбочаване на конфликтите между родителите към онзи момент. Съдът установява и случаи на физическо и психическо насилие спрямо майката от бащата по повод на детето – няколко пъти В. се прибира посинена вкъщи, посред нощ са ходили да я прибират, тъй като пищи по телефона, че С. я бие; била ритана в корема. През месец ноември 2022 г., малко преди раздялата, се прибрала при родителите със скъсани дрехи и следи от удари по тялото и по лицето. С. отравя словесни заплахи, напр. „ако махне детето, търсете си я в някоя канавка“. Преди да остави детето при бащата, майката е следена от бащата, той й праща съобщения, настоява да му даде детето, защото е „само негово и на майка му“, иначе „да търсят В. в някоя канавка“. Съдът установил още, че бащата работи по трудово правоотношение, майката работи по време на първоинстанционното производство – като хореограф и танцьор в нощни заведения от типа „П. шоу бар“, като часовият диапазон на полагане на труд не е подходящ за отглеждане на малко дете. По време на въззивното производство майката не работи. Тя ползва жилище под наем в [населено място]. Бащата е с по-добри доходи, има апартамент в [населено място], където отглежда детето, жилището е добре обзаведено, отговаря на нуждите за гледане на дете, може да разчита на подкрепа в отглеждането и от свои близки. Майката има къща в [населено място], като също може да разчита на подкрепа за от свои близки за отглеждането на детето. Актуалното психологично и емоционално състояние на детето изглежда на пръв поглед нормално, но при привличане в експерименталната част на обследването, извършено от психолог, както и по време на срещите с всеки от родителите, са се откроили специфики, които свидетелстват за вътрешен дискомфорт, който е с психотравмен характер. Момчето е привързано и към двамата родители, но по отношение на майката привързаността е потисната (блокирана) в присъствието на бащата. Бащата е този, който е допринесъл за започнатото отчуждение на детето от майката, независимо от това, че той е внимателен и грижовен родител. Налице е проява от страна на бащата на “собственическо отношение“ към детето, стремеж към доминация като по-добър родител. Относно фигурата на бащата, съдът установил, че той е полагал и продължава да полага пълноценни грижи за сина си (хранел го с шише, къпел го, сменял памперси, успокоявал го, когато бил малък; с порастването го учи на нови неща, вкл. да махне памперса, да си мие ръцете, да се обува и събува, да се храни сам; бащата го води и взима от градина, ходи на и родителски срещи); притежава добър родителски капацитет и изразена грижовност. Относно фигурата на майката, съдът приел за установено, че тя също проявява грижовност към сина си, а момчето изпитва привързаност и към нея; има добър родителски капацитет, също има добри условия за отглеждане на детето и възможност за помощ от близкия семеен кръг. Съдът приел, че и двамата родители имат желание и готовност да упражняват родителските права, налице е известен паритет между положителните качества и на двамата родители. За да предостави упражняването на родителските права на майката, съдът взел предвид, наред с личните качества на родителите, установените по делото обстоятелства, свързани с психо-емоционалното състояние на детето, причините за него и мерките за преодоляването му, както и най-добрият интерес на Д.. У детето е налице начало на родителско отчуждение спрямо майката, като съдът приел, че този процес трябва да се преустанови незабавно. Според приетото и кредитирано изцяло експертно заключение, налице е „открехване на завесата“ на отчуждение от майката, което следва незабавно да бъде преустановено, в противен случай може да доведе до сериозни емоционални дефицити в детето до степен на увреждане, а и понастоящем създава напрежение у малкото момче. Бащата е допринесъл за началото на родителското отчуждение (волно или неволно), в желанието си да се конкурира с майката и в желанието си детето да е „само негово“. Макар да е установено, че таткото е грижовен и внимателен, стремежът към доминация като “по-добрия родител“ вреди на детето и на отношението му към майката, а това в бъдеще ще доведе до сериозни проблеми за детето. Бабата по бащина линия има подобно поведение Съдът приел, че актуалното неблагоприятно положение е в сравнително ранен етап и може да бъде повлияно, за която цел, на първо място, родителите трябва да преработят отношенията си, вкл. и чрез професионална помощ, постъпки към което те обаче не са предприели. Прието е, че продължаването на оглеждането на детето от бащата може да засили отчуждаването от майката, а това не е в интерес на детето. Същевременно детето е на малка възраст – 4 годишно и има насъщна потребност от майка си. На тази крехка възраст то има нужда в по-голяма степен от майка си. В присъствието на бащата детето е смутено и не може да се отпусне и да прояви реалната си емоция и чувства към майката, но когато бащата излиза, то се успокоява, отива при нея и я гушва. Ограничаването на споменаването на майката в обкръжението на бащата също е в контекста на началната фаза на отчуждаване от майката. Съдът заключил, че негативите за детето от задълбочаване на родителското отчуждение от майката, пред тези от отделянето от бащата, са по-големи в психоемоционален план и в перспектива. Връзката баща - син е отлично оформена и пълноценна, рисковете от нейното увреждане са по-малко, отколкото спрямо другия родител, като майката не създава условия за отчуждаване на детето от бащата. Същевременно е отчетена топлата връзка с бащата, като съдът посочил, че тя следва да бъде подкрепена посредством разширен режим на лични отношения. Относно промяната на обстановката, съдът приел, че несъмнено тя ще доведе до известно напрежение в детето, но на този етап е по-важно заздравяването на връзката между майка и син; наред с това, обитаваните от двамата родители населени места не са значително отдалечени едно от друго. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: длъжен ли съдът при начални данни за родителско отчуждение, вследствие умишленото и необосновано отсъствие на майката (единия от родителите) от живота на детето, да назначи СПЕ и да приложи мерки за преодоляване на това състояние, съгласно чл. 59, ал. 6 СК, като твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 102 от 27.07.2019 г. по гр.д. № 4210/2018 г. на ВКС, III г.о, решение № 240 от 23.10.2019 г. по гр.д. № 414/2019 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 19 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 2578/2018 г. на ВКС, IV г.о., както и на ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, а също и на практика на ЕСПЧ по делата S. v. G. и N. and S. v. S.; как съдът трябва да отчита чл. 59, ал. 4 СК и ППВС № 4/1974 г., когато майката (единият родител), напълно е прекратил контактите с детето в най-необходимия за него момент с оглед на неговото израстване и възпитание; следва ли отсъствието на връзка между детето и майката (вследствие на продължителен период на липсваща грижа) да бъде основание за предоставяне на родителските права на бащата съгласно чл. 127, ал. 2 СК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не съответства на постановеното от въззивния съд – отсъствието на майката не е разгледано като необосновано. Също така, съдът е установил начало на отчуждаване спрямо майката, в резултат на отчуждителни действия на бащата; майката няма отчуждаващо спрямо бащата поведение и не създава пречки за контактите му с детето; именно с оглед наченките на отчуждение спрямо майката, съдът е намерил за необходимо бързо те да заживеят заедно; детето не е прекъснало емоционалната връзка и близост с майката, с която охотно общува. Евентуалните затруднения при промяна на съществуващото положение, съдът свързва не с отчуждение на детето от майката. Не се установява и противоречие с цитираната съдебна практика. Следващите два въпроса съдържат в себе си твърдение, поддържано от касатора, но неустановено от въззивния съд – той е установил, че детето е оставено при бащата по взаимно съгласие на родителите и временно, в негов интерес, при съществуващите към него момент обстоятелства, вкл. и поради отправяни от бащата към майката закани и случаи на физическо посегателство. На следващо място, въпросите са казуални, а не такива по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК – по тях не е възможно да се даде принципно тълкуване на правната норма и еднозначен отговор. Следва да се изясни, че нито законодателят, нито съдебната практика, са съставили списък на конкретно поведение у родителите, което да води винаги до предоставяне на родителските права било на майката, било на бащата. Съдът се ръководи от съвкупна преценка на всички установени, релевантни обстоятелства, като висша цел е най-добрия интерес на конкретното дете в конкретната ситуация. В заключение, не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Не са налице и основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, каквато се поддържа от касатора (като квалификация). От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се констатира превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Съдът служебно не установи недопустимост или нищожност на въззивното решение. И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав, при проверка, не намери наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане поради неправилност на въззивния съдебен акт, на други основания, непосочени от касатора. При този резултат и данните по делото, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. (255,65 евро) заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът