Определение № 612 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3021/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Д. Й. Ч., чрез адв. П. Н., против решение № 580 от 20. 04. 2016 г. по гр. д. № 337/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Х. Д. П. изразява становище за неоснователност на същата и за липса на противоречие между изводите на въззивната инстанция по поставените от касатора правни въпроси с посочените в изложението решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: С обжалваното решение на окръжния съд е отменено изцяло решение № 3959 от 27. 11. 2015 г. по гр. д. № 3723/2015 г. на Пловдивския районен съд и е осъдена Д. Й. Ч., на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на Х. Д. П. владението върху следните движими вещи: циркуляр – многолистов, с № 14, 30 KW, 2955 оборота в минута; пендола – хидравлична, модел С. 4001, с № 5994 и мотокар – петтонен, с № 1733. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 1120 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът е собственик на процесните движими вещи, на основание писмен договор за покупко-продажба от 30. 04. 2009 г., сключен с А. Й. Д., като собствеността е преминала върху купувача от момента на сключването му, предвид консенсуалния характер на сделката и липсата на необходимост от предаване владението върху прехвърлените вещи. Като допълнителен аргумент се е позовал и на нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС. Прието е от фактическа страна, че към подписване на договора за продажба движимите вещи са се намирали в цех на [фирма], в което дружество ответницата е била съдружник, че към декември 2014 г. /искът предявен януари 2015 г./ същите не са били налични в цеха, но и липсват данни или твърдения да са били отчуждени или погинали. Като краен резултат е направен извод за наличие на предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска. Поради уважаване на главния иск не е разгледан евентуалният иск за присъждане на равностойността на вещите в случай, че същите са унищожени или отчуждени, предявен за сумата 7000 лв. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят материалноправни въпроси, първият от които засяга проблемите приложима ли е нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС, ако приобретателят на движимата вещ на възмездно основание, годно да го направи собственик, и без да знае, че прехвърлителят не е собственик, не е получил владението върху вещта, както и възможно ли е упражняване на владение без осъществяване на фактическа власт върху вещта лично или чрез другиго. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 204 от 11. 01. 2013 г. по гр. д. № 272/2012 г., II г.о. и решение № 276 от 20. 11. 2014 г. по гр. д. № 3036/2014 г., I г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите са неотносими към предмета на делото, тъй като ищецът не е посочил като евентуално придобивно основание оригинерният, самостоятелен по своя характер, придобивен способ по чл. 78, ал. 1 ЗС - нито в първоначалната искова молба, нито впоследствие, в сроковете и по реда на чл. 214 ГПК. А и ответникът, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, не е оспорил собствеността на продавача по договора от 30. 04. 2009 г. върху прехвърлените вещи /за пръв път е въвел довод в посочения смисъл в устните състезания пред първоинстанционния съд, който е поддържал и в отговора на въззивната жалба/. Въпросите не са обусловили и решаващите изводи на съда, касаещи собствеността на ищеца. В мотивите към решението е прието, че собствеността върху процесните движими вещи е придобита от ищеца на договорно основание – договор за покупко-продажба, сключен на 30. 04. 2009 г., в писмена форма, който е консенсуален и поражда прехвърлително-придобивно действие със сключването му, без да е необходимо предаване на вещта. Като допълнителен аргумент са изложени и разсъждения, свързани с евентуалното приложение на чл. 78, ал. 1 ЗС, които обаче не са решаващи за формиране крайния извод за възникнало в полза на ищеца право на собственост върху процесните движими вещи на основание договор за покупко-продажба. Поради изложеното, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по така поставения въпрос. Вторият въпрос засяга проблема дали уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част е предпоставено от установяване на упражнявана от ответника по иска фактическа власт върху спорната вещ, с твърдение за решаването на този въпрос в противоречие с приетото по същия в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 157 от 25. 06. 2010 г. по гр. д. № 409/2009 г., II г.о. и решение № 245 от 14. 01. 2014 г. по гр. д. № 4491/2013 г., II г.о. Твърдяното противоречие е налице. В цитираните решения е прието, че упражняването на фактическа власт върху вещта е предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. С обжалваното решение искът по чл. 108 ЗС е уважен, въпреки фактическите изводи в мотивите, че към сключване на договора за продажба движимите вещи са били в държане на търговско дружество, а не на ответницата /намирали са се в цех стопанисван от [фирма], находящ се в [населено място], в което дружество ответницата е била съдружник/, че с договора за продажба на движими вещи от 30. 04. 2009 г., т. III страните са постигнали съгласие владението да бъде предадено от продавача на купувача в цеха на [фирма] в [населено място], за което да се състави приемо-предавателен протокол, че такъв не е съставен, тъй като ответницата „не е оказала съдействие за предаване на вещите“ на ищеца, както и че месец преди предявяване на иска движимите вещи не са били налични в склада на [фирма]. С оглед на горното, налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по посочения въпрос. На жалбоподателката следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 140 лв., на осн. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение