Определение № 135 от 07.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2030/2013 г.
ВКСI търговско отделение07.05.2013 г.докладчик Ирина Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на С. община против Решение № 8041 от 03.12.2012г.по гр.д. № 12/2012г. на СГС. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговската колегия при ВКС в едноседмичен срок. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. община против Решение № 8041 от 03.12.2012г.по гр.д. № 12/2012г. на СГС, с което е потвърдено решение на СРС за отхвърляне на исковете на СО срещу [фирма] за заплащане на неустойка по приватизационен договор за неразкриване и неподдържане на работни места в размер на 6 690.44лв. и обезщетение за забава в размер на 44.08лв. С касационна жалба се иска отмяна на обжалваното решениение като неправилно и постановяването на друго за уважаване на исковете. От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор с който се оспорва допустимостта на касационната жалба. Разноски не са претендирани. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от 25.12.2010г. По силата на изменението са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела и до 10 000лв. за търговски дела. Търговският характер на делото е предопределен от предмета му- претендират се права, произтичащи от приватизационен договор, който макар да не е търговска сделка /т.1 на ТРР № 1/15.06.2009г./ подлежи на разглеждане по реда, предвиден за търговските спорове, като трайната практика на ВКС е, че понятието „търговско дело” е с по-широк обхват от „търговска сделка” и включва търговските спорове, регламентирани от чл.365 ГПК. Предявените обективно съединени искове за заплащането на главница и обезщетение за забава са под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол по отношение на търговските дела. Изложените обстоятелства налагат извода, че съгласно чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение е изключено от касационен контрол и не подлежи на касационно обжалване. Подадената срещу решението касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочването в диспозитива на решението, че подлежи на обжалване не обуславя извод в обратната насока. Мотивиран от горното и на основание чл.280,ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение