Определение № 27 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6359/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Б. Г. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 19.04.13г. по в.гр.д.№ 7666 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 9.03.12г. по гр.д.№ 47511/09г. на РС София в частта, в която са отхвърлени исковете за имуществени и неимуществени вреди за сумата от 3 500лв. в резултат на виновно неизпълнение на задълженията на нотариус С. Д. М.-да извърши проверка дали праводателят [фирма] по сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а.№ 40 т.І рег.№ 650 д.№ 33 от 18.03.2005г.е собственик на подземен гараж № 1, находящ се в сутерена на масивна многоетажна сграда в [населено място], р-н „Л.” [улица], с площ от 17.3 кв.м и е обезсилил решението на СРС на основание чл.270 ал.3 изр.1 от ГПК в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за посочения деликт над 3 500лв.до 5 000лв.и е прекратил производството в тази част. Тъй като въззивният съд е посочил, че на обжалване подлежи акта в частта, в която е обезсилено решението на районния съд и е прекратено производството, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните поставени въпроси: 1. В съответствие с принципа на служебното начало длъжен ли е съда да изясни предмета на спора преди да притъпи към изясняване на фактическата му страна, 2.Следва ли съда в доклада си по чл.146 от ГПК да съобрази и допълни-телно конкретизираните от страната претенции чрез подадена преди съдебното заседание молба- уточнение,когато доклада е обявен за оконча-телен, 3.Когато съдът не се е произнесъл по всички предявени искания следва да намери приложение чл.270 ал.1 или чл.270 ал.3 изр.1 от ГПК? И 4.Длъжен ли е съда да се произнесе по заявеното от страната искане, по отношение на което, ако е неясно да приложи чл.129 ал.1 от ГПК? К. счита,че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената касационна жалба за недопустима поради следното: Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС – въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280 и сл. от ГПК при ограничението, предвидено в чл.280 ал.2 от ГПК - т.е. ако цена на иска /за граждански дела, какъвто е настоящия случай/ е до 5 000лв. въззивното решение е необжалваемо. Предмет на производството е предявен от Б. Г. Й. против нотариус С. Д. М. иск с правно основа-ние чл.45 от ЗЗД за сумите от 892.67лв .-обезщетение за имуществени и 5000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от виновно неизпълнение на задълженията му като нотариус,ведно със законната лихва, считано от 20.10.09г., от които 3 500лв. претендирани като претър-пени в резултат на изповяданата на 18.03.2005г. сделка, а останалите 1 500лв. вследствие получената на 13.10.2009г.от нотариуса покана. С оглед така предявения иск според настоящият съдебен състав - дори и да се счете, че е един, чийто размер на цената на иска съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК е 5000лв. или са два отделни /както е приел въззивния съд/ със съответен размер на цената на иска от 3 500лв. и от 1 500лв., съгласно цитираната норма на чл.280 ал.2 от ГПК и цената на иска, въззивният акт не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд