Определение № 329 от 26.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 378/2021 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на „БИЛДИНГ БГ ГРУП“ ЕООД, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Ел-Т., срещу определение №2465 от 04.11.2020 г. по ч.гр. дело №3494/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане на Софийския градски съд от 09.08.2020 г. за връщане на касационната жалба по делото. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3 т.1, предл.2-ро ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева – за търговски дела. Изразът „до 20000 лева“ означава всяка сума под 20 000 лева и сумата 20 000 лева. Или на касационно обжалване подлежат решенията по онези търговски дела,постановени по искове с цена над 20 000 лева. Процесното решение в частта по иска с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 20 000 лв. не е такова и не подлежи на касационно обжалване. Според жалбоподателя определението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по частната касационна жалба не е взел становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Производството по делото е спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено и производството следва да бъде възобновено. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка допустимостта на определението, постановено от Софийски апелативен съд. С Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т. е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. Ето защо Софийският апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на „БИЛДИНГ БГ ГРУП“ ЕООД, [населено място] срещу разпореждането на въззивния Софийски градски съд, с което е върната, като недопустима, касационната му жалба против постановеното въззивно решение. Обжалваното определение трябва да бъде обезсилено, а спорът относно правилността на разпореждане от 09.08.2020 г. по възз. гр. д. № 4459/2019 г. на Софийския градски съд да бъде разгледан от компетентния съд, който е Върховният касационен съд. Частната жалба на „БИЛДИНГ БГ ГРУП“ ЕООД, [населено място], срещу разпореждане от 09.08.2020 г. по възз. гр. д. № 4459/2019 г. на Софийския градски съд в частта, с която е върната касационната жалба срещу решението по делото от 11.05.2020 г. относно оставането в сила на първоинстанционното решение от 07.01.2018 г. за отхвърляне на иска по чл.145 ТЗ, е неоснователна. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда критерий - установен минимален праг на цена на иска от 20 000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. В практика на ВКС трайно се приема, че споровете за реализиране на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди по реда на чл. 145 ТЗ са търговски. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по търговски дела, с цена на иска до 20 000 лева. Ето защо правилно в обжалваното разпореждане е прието, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено по търговско дело, в производство по предявен иск с цена до 20 000 лева, поради което е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.