Определение № 994 от 09.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2239/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ” – юридическо лице съгласно чл. 73а, ал. 6, изр. първо от Закона за висшето образование, БУЛСТАТ[ЕИК], против решение № 241/12.04.2022 г. по в.т.д. № 160/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 търговски състав, с което е потвърдено решение № 261380/06.10.2021 г. по гр.д. № 1355/2020 г. по описа на СГС, VІ-14 състав, с което e отхвърлен предявеният от “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ” иск с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЮЛНЦ за прекратяване на СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, ЕИК[ЕИК].

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, доколкото ищецът не е юридическо лице, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ. Твърди се, че е неправилен и изводът на въззивния съд, че не е налице тъждество по чл. 7, ал. 2 от ЗЮЛНЦ на наименованието на ответното сдружение с това на ищцовото юридическо лице, предвид добавянето на думите “в Република България”. Твърди се, че този извод е неправилен, тъй като при съпоставка на пълните наименования на двете юридически лица е невъзможно да се установи ясна и категорична разлика между тях. Твърди се, че въззивният съд е допуснал редица процесуални нарушения и решението е необосновано, като не се излагат конкретни доводи за това.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” вр. с чл. 7, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел по иск за прекратяване на сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ от юридическо лице, което не е регистрирано по ЗЮЛНЦ и съответно - вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел?

2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” вр. с чл. 7, ал. 2 от ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ от юридическо лице, което не е регистрирано по ЗЮЛНЦ и съответно - вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел?

3. Допустимо ли е предявяването на иск за прекратяване на сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ, на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” вр. с чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ от юридическо лице, което не е регистрирано по ЗЮЛНЦ и съответно - вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел?

4. Допустимо ли е предявяването на иск за прекратяване на сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ, на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” вр. с чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ от юридическо лице, което не е регистрирано по ЗЮЛНЦ, а по Закона за висшето образование или друг закон и съответно не е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел?

5. Приложима ли е предвидената с чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ забрана за вписване на юридическо лице с нестопанска цел в съдебния регистър на юридическите лица с нестопанска цел по отношение на предявен иск от по-рано създадено юридическо лице, което не е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а по силата на Закона за висшето образование или друг закон и съответно не е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, но носещо белезите на юридическо лице с нестопанска цел?

6. Противоречат ли на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, предл. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел думите “в Република България” при включването им в наименованието на по-късно регистрирано юридическо лице с нестопанска цел в съдебния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, на създаден по силата на Закона за висшето образование или друг закон национален орган, който е юридическо лице?

Твърди се, че по поставените въпроси липсва практика на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба не е подал отговор на същата.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че наименованието на ответното сдружение с обществено полезна дейност е СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” и съдържа в себе си, но не е идентично с наименованието на ищеца - “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ”. Приел е, че в случая не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, тъй като законът не въвежда забрана за регистрация на сдружение, чието наименование наподобява наименование на друго юридическо лице, поради което учредяването и регистрацията на ответното сдружение с наименованието СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, не е противно на закона на заявеното от ищеца с исковата му молба основание. Изложил е съображения, че следва да се има предвид, че ищецът не е юридическо лице, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ и съответно – вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден първоначално при съда, а впоследствие при Агенция по вписванията. Приел е също, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, предвиждаща забрана наименованието на сдружението да въвежда в заблуждение, тъй като наименованието на ответното сдружение е уникално сред наименованията на регистрираните сдружения с нестопанска цел към датата на регистрацията му. Приел е също, че наименованието не заблуждава и за дейността на сдружението и е съответно на записаните в устава на сдружението основни цели и предмет на дейност на сдружението. Приел е, че правната последица, с която законът свързва наименование, идентично (съвпадащо) на по-ранно вписано юридическо лице от същия или такова, което въвежда в заблуждение, е възможността да се предяви иск срещу по-късно регистрирано лице да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование – чл. 7, ал. 5 от ЗЮЛНЦ.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора правни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд, поради което същите отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед на това следва да бъде извършена преценка дали е налице соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Поставените от касатора трети и четвърти процесуалноправни въпроси касаят допустимостта на иска по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” вр. с чл. 7, ал. 4 или съответно ал. 2 от ЗЮЛНЦ, когато е предявен от юридическо лице, което не е регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ. В решение № 30/01.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I т.о., и решение № 248/07.01.2013 г. по т.д. № 79/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., II т.о., е прието, че искът по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗЮЛНЦ е предоставен на всеки заинтересован, т.е. на всяко лице, което има интерес да иска прекратяване на сдружение на посочените основания, като в исковата молба следва да се изложат обстоятелства, свързани с интереса на търсената искова защита. Следователно налице е формирана практика на ВКС по въпроса за активната процесуална легитимация на всяко лице при обоснован правен интерес да предяви иска по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗЮЛНЦ, която практика не се нуждае от осъвременяване, поради което не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от горецитираната практика, като е приел, че с оглед изложените в исковата молба твърдения е налице правен интерес у ищеца за предявяването на конститутивния иск по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЮЛНЦ за прекратяване на ответното юридическо лице с нестопанска цел, и е разгледал спора по същество. Поради това по отношение на третия и четвъртия правни въпроси не може да бъде обоснован достъп до касационен контрол и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Настоящият състав, съобразно правомощията на касационната инстанция по т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че поставените от касатора първи, втори, пети и шести въпроси следва да бъдат уточнени и конкретизирани по следния начин: Пок рива ли фактическият състав на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗЮЛНЦ хипотеза на регистрирано сдружение с нестопанска цел, чието наименование съдържа наименованието на публичноправен субект? По отношение на относимия въпрос за приложението на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” вр. с чл. 7, ал. 2, предл. 1 и съответно ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предвид по-рано създадено юридическо лице – национален орган, което не е регистрирано по ЗЮЛНЦ и съответно - вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с оглед липсата на съдебна практика и необходимостта от създаването й. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на това основание по горепосочения правен въпрос.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,