Определение № 345 от 15.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 494/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кино Арена” ЕООД, представлявано от адв. Д. И., срещу решение № 548 от 12.12.2022 г. по в.т.д. № 619/2022г. Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260147 от 06.06.2022г. по т.д. № 660/2019г. на Окръжен съд - Пловдив. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът „Кино Арена” ЕООД е обявен в несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието, общ запор и възбрана върху имуществото му, прекратяване правомощията на органите на дружеството, лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага съображения за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че е налице хипотезата на чл.710, предл. първо ТЗ. Сочи, че разпоредбата на чл.710 ТЗ е императивна и не подлежи на разширително тълкуване, каквото недопустимо е направил въззивният съд. Намира, че законодателят не е предвидил като изрична предпоставка недопускане на плана по чл.701 ТЗ за разглеждане от събранието на кредиторите и съдът няма правомощия да разширява предпоставките за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Излага съображения за неправилност и на извода на въззивния съд за приложимост на нормата на чл.101, ал.3 ГПК, като сочи, че в случая е налице упражнено право от страна на длъжника в оздравителното производство, а не процесуално действие по смисъла на чл.101 ГПК. Намира за неправилен и извода на въззивния съд, че приемането и одобряването на предявеното допълнително вземане не обосновава възможност за предлагане на план за оздравяване съгласно чл. 698, ал.1 ТЗ.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните процесуално правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на постановена по тях практика на ВКС:

1. Недопуснатият до разглеждане оздравителен план по чл.701, ал.3 ТЗ покрива ли хипотезата на чл.710, предл.1 ТЗ - в предвидения от закона срок не е предложен план по чл. 696 ТЗ?

2. Разпоредбата на чл.101, ал.3 ГПК намира ли приложение в производството по допускане на оздравителен план, като се има предвид разпоредбата на чл. 701, ал.2 и ал.3 ТЗ?

Ответниците „Лето Инвест” ООД и „Лето Инвестмънт” АД, представят отговори, с които оспорват касационната жалба. Правят възражение за липса на твърдените предпоставки на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 710 ТЗ ясно регламентира условията за преминаване във фазата по обявяване на длъжника в несъстоятелност. Сочат, че е налице и практика на ВКС по формулираните от касатора въпроси, обективирана в решение № 138 от 14.08.2017 г. по т.д. № 1628/2016 г. на ВКС, II т.о. и определение № 580 от 13.11.2020г. по т.д. № 380/2020 г. на ВКС, I т.о. Излагат и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците С. С. М., „Ай ти сървиз 2010“ ЕООД, НАП и „БЛД Триадица“ ЕООД не представят отговор на частната жалба.

Синдикът А. Г. К. не изразява становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 698,ал.1 от ТЗ оздравителен план може да бъде предложен най-късно до 1 месец след момента на обявяване в ТР на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Съобразил е, че според т.7 от ТР № 1/3.12.2018г. на ВКС по тълк.д. № 1/2017г., ОСТК срокът по чл. 698, ал.1 ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от момента на обявяване в ТР на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал.1 ТЗ. Поради това е приел, че срокът за предлагане на план е обвързан само с момента на одобряване на списъка на приетите вземания, които са предявени в срока от общо 3 месеца от вписване в ТРРЮЛНЦ на решението за откриване на производството по несъстоятелността при спазване на нормите на чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ и следователно за този срок е без правно значение предявяването, съответно приемането, на вземания при условията на чл. 688, ал.3 ТЗ – вземания, които не са платени на падежа и са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план.

Констатирал е, че в случая решението за откриване на производството по несъстоятелността на „Кино Арена“ ЕООД е постановено и обявено в ТРРЮЛНЦ на 11.03.2019г., поради което тримесечният срок за предявяване на вземания по чл. 688, ал.1 във вр. с чл. 685, ал.1 ТЗ е изтекъл на 11.06.2019г. Посочил е, че с молба от 18.05.2022г. синдикът е представил допълнителен списък на приети предявени вземания по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ, съгласно който е прието от синдика вземане на кредитора „Лето инвестмънт“ АД, предявено на 11.04.2022г., за законни лихви върху дължима сума по договор за банков кредит. Изтъкнал е, че това вземане е предявено след 3-месечения срок, изтекъл на 11.06.2019г., поради което неговото предявяване от кредитора, приемането му и одобряване на списъка за приемането му с определение на съда не обосновават възможност за предлагане на план за оздравяване съгласно чл. 698, ал.1 ТЗ. Поради това е намерил за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че решението на окръжния съд е неправилно постановено поради наличието на допълнителния списък от 18.05.2022г. на допълнително приети вземания от синдика, подадено възражение срещу него и липсата на одобрен от съда списък с тези допълнително предявени по реда на чл. 688,ал.3 ТЗ вземания. Изложил е съображения, че в случая срокът за предлагане на оздравителен план е изтекъл на 29.12.2020г., а на 20.11.2020 г. е постановено определение № 260594 по т.д. № 660/2019г. на ОС-Пловдив, с което в производство по реда на чл. 692 ,ал.4 от ТЗ съдът е одобрил изготвените от синдика списъци на предявените в срока до 11.06.2019г. приети вземания, обявени в ТРРЮЛНЦ на 16.05.2019г. и 24.06.2019г., и това определение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 24.11.2020г.

Въззивният съд е посочил, че установеният с нормата на чл. 698, ал.1 ТЗ преклузивен срок за представяне на план е едномесечен и той е изтекъл на 29.12.2020г.; че в този срок с молба, изпратена на 23.12.2020г. и получена в окръжния съд с вх. № 274201 на 29.12.2020 г., от длъжника „Кино Арена“ ЕООД е предложен план за оздравяване на предприятието; че с определение № 260007/04.01.2021г. съдът в съответствие с чл. 701, ал.2 ТЗ е дал срок на вносителя на плана до 01.06.2021г. да отстрани конкретно посочени нередовности и с определение № 261062/10.06.2021 г. не е допуснал за разглеждане от събранието на кредиторите представения на 29.12.2020г. от длъжника оздравителен план; че това определение на окръжния съд е потвърдено от апелативния съд с постановеното по ч.т.д. № 868/2021г. на ПАС определение № 334/14.12.2021г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 172/4.05.2022г. по ч.т.д. № 630/2022г. на ВКС, ТК, I ТО. Намерил е, че след влизането на това определение в сила не съществува възможност за оздравяване на предприятието на длъжника по реда на Глава 44 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност. Съобразил е, че според нормата на чл. 710 ТЗ съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл. 696 ТЗ или предложеният план не е бил приет или утвърден, но е приел, че в случая втората и третата хипотеза не са налице, тъй като планът не е било възможно да бъде разглеждан от събранието на кредиторите поради недопускането му с определението по чл. 701, ал.3 ТЗ, респективно не е могло да не бъде приет в процедура по чл. 703 ТЗ и не е могло да не бъде утвърден в процедура по чл. 704 ТЗ. С оглед на това е приел, че е налице първата хипотеза, тъй като, макар и в случая оздравителен план да е бил предложен от длъжника в предвидения от закона срок, той е съдържал посочени съгласно чл. 701, ал.2 ТЗ от съда нередовности, които не са били отстранени от вносителя в дадения от съда съобразно същата разпоредба срок, след което съдът не е допуснал плана за разглеждане от събранието на кредиторите с влязлото в сила на 04.05.2022г. определение, постановено на 10.06.2021г. Изтъкнал е, че съгласно нормата на чл. 101, ал.3 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ при неотстраняване на нередовност на процесуално действие на страната в указания срок то се смята за неизвършено. Поради тове е достигнал до извод, че е налице хипотеза на чл. 710, предл.1 ТЗ – в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл. 696 ТЗ, при която окръжният съд като съд по несъстоятелността е длъжен да обяви длъжника в несъстоятелност.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираните от касатора правни въпроси се отнасят до преценката дали страдащият от нередовности и недопуснат до разглеждане от събранието на кредиторите оздравителен план по чл.701, ал.3 ТЗ покрива хипотезата на чл.710, предл.1 ТЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изисква разглеждането на формулирания правен въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и с оглед непълнота или неяснота на закона да е налице необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането му или осъвременяването ѝ предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Относимата разпоредба на чл.710 ТЗ ясно регламентира условията за обявяване на длъжника в несъстоятелност, в това число, ако в предвидения в чл.698, ал.1 ТЗ срок не е бил предложен план по чл.696 ТЗ или ако предложеният план не е бил приет или утвърден. Следователно само при утвърден оздравителен план съгласно чл.707, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност се прекратява, като до утвърждаване на предложения оздравителен план би се достигнало единствено при последователно преминаване през нормативно предвидените етапи на оздравителното производство – предлагане на план; допускане на плана от съда до разглеждане от събранието на кредиторите, когато той отговаря на изискванията на чл.700, ал.1 ТЗ; приемане на допуснатия до разглеждане план от събранието на кредиторите; утвърждаване на приетия план от съда. Предвид изложеното, недопускането на предложен оздравителен план с влязло в сила определение на съда по несъстоятелността е равнозначно на липса на утвърден план, което съгласно чл.710 ТЗ е условие за обявяване на длъжника в несъстоятелност. В този смисъл е и решение № 138/14.08.2017г. по т.д. № 1628/2016г. на ВКС, II т.о., според което производството по чл.710 ТЗ се изчерпва с проверка на формалните предпоставки за постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, вкл. дали определението по чл.701, ал.3 ТЗ за недопускане на плана е влязло в сила.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответниците разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение