Определение № 3655 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2528/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане №144 от 22.04.2025г. на съдия при Окръжен съд-Видин подадената от Е. Ч. Й. и П. Ч. Й. касационна жалба вх.№3591/21.11.2024г. против решение №139 от 02.10.2024г. по в.гр.д.№226/2024г. на Окръжен съд-Видин е върната поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Разпореждането е обжалвано от Е. Ч. Й. и П. Ч. Й. чрез пълномощника им адв.Р. В. Р. от ВАК, с искане да бъде отменено. Поддържат, че нямат възможност да заплатят държавната такса поради липса на средства и следва да бъдат освободени от заплащането й, като съдът не им е указал възможността да искат освобождаване от държавна такса, поради което считат обжалваното разпореждане за неправилно. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ГПК касационната жалба следва да съдържа името и адреса на страната, която я подава, означение на обжалваното решение, точно и мотивирано изложение на касационните основания, в какво се състои искането, като към касационната жалба следва да бъде приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, преписи от жалбата и приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна, пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник и документ за внесена такса. Както предвижда чл. 285 ГПК, въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако същата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В изпълнение на задълженията си по чл. 285 ГПК, с разпореждане №450 от 28.11.2024г. съдията-докладчик е дал на жалбоподателите конкретни и подробни указания за отстраняване на нередовностите на подадената от тях касационна жалба с вх.№139/02.10.2024г., вкл. за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС и представяне на платежния документ в съда, определил е едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности, посочвайки и правната последица от неизпълнение на указанията в определения срок, а именно, че касационната жалба ще бъде върната. С последващо разпореждане №10 от 07.01.2025г., като е взел предвид постъпилата писмена молба от жалбоподателите П. Ч. Й. и Е. Ч. Й. за освобождаване от заплащането на държавни такси, въззивният съд подробно е разяснил предпоставките за освобождаване от държавна такса, като е дал и конкретни указания за представяне на доказателства за установяване на обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК. С факта на постановяване на това разпореждане съдията-докладчик е изпълнил задълженията си да уведоми жалбоподателите за условията, при които биха били освободени от задължението за заплащане на държавна такса и им е дал възможност да представят съответните доказателства в предвидения от закона срок, поради което съдържащите се в частната жалба оплаквания следва да бъдат приети за неоснователни. Препис от разпореждане №10/07.01.2025г. е надлежно връчен на процесуалния представител на жалбоподателите на 14.02.2025г., като в определения едноседмичен срок доказателства за наличието на предпоставки за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по делото не са представени, поради което с разпореждане №79 от 04.03.2025г. съдията-докладчик е отхвърлил молбата на П. Ч. Й. и Е. Ч. Й. за освобождаване от държавни такси и е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса в едноседмичен срок от съобщението. Разпореждането е надлежно връчено на процесуалния представител на жалбоподателите на 06.04.2025г. Разпореждането не е било обжалвано, като в определения от съда срок не са представени и доказателства дължимата държавна такса да е била внесена, поради което с разпореждане №144/22.04.2025г. касационната жалба е върната. При извършването на проверката за редовност на подадената от Е. Ч. Й. и П. Ч. Й. касационна жалба, както и при последващата преценка за наличието на предпоставки за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и за изпълнението на дадените указания по отстраняване на констатираните нередовности на жалбата, въззивният съд е спазил установените в процесуалния закон изисквания, поради което частната жалба следва да се приеме за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение