Определение № 163 от 04.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 12/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 12 610 / 26.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 9646 / 2012 год. на Софийски градски съд, ГК, ІІ „б” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против разпореждане на Софийски районен съд, 48 състав, по гр.д.№ 14259 / 2012 год., с което е отказано издаване заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 20 704,86 лв. срещу длъжника [фирма]. Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд за нередовност на заявлението, на основание чл.410 ал.2 вр. с чл. 127 ал.1 ГПК, като постановен в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ГПК ,в който смисъл формално сочи хипотеза за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане касационното обжалване съдът съобрази следното: В потвърждаване отказа на първоинстанционния съд за уважаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, въззивният съд е констатирал неяснота при кумулативното възприемане на изложените в п.9 и п.12 на заявлението обстоятелства, относно индивидуализация на основанието на вземането на кредитора, предвид позоваване на договор за търговска продажба от 19.03.2008 год. / п.9 /, с описание на фактури, издадени в изпълнение на договора, а от друга страна - обстоятелства относно дължимо връщане на цена, платена за закупени стоки по същия, без яснота относно обстоятелствата за възникване основанието за връщане и дали последното е предпоставено от съществуване / с оглед изрично уговорени предпоставки, при настъпване на които цената подлежи на връщане / или от развалянето на договора, респ. при липса на обстоятелства за основанието на последното. В обосноваване допускане на касационното обжалване жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Евентуална неправилност на извод за нередовност на заявлението, на основание чл. 410 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 ГПК, сама по себе си не е основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По приложението на чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ГПК е налице богата и непротиворечива съдебна практика, вкл. цитираната от жалбоподателя в подкрепа на частната му касационна жалба, която най – общо свежда преценката за редовност на заявлението до това изложени ли са обстоятелства, достатъчни да индивидуализират претенцията на кредитора по основание и размер по начин, позволяващ на длъжника да направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да го оспорва / опр. № 134 18.03.2009 год. по ч.гр.д.№ 120 / 2009 год. на ВКС, І т.о. /. В случая въззивният съд е отчел именно неяснота относно договорния или извъндоговорния характер на претендираната спрямо длъжника отговорност. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, дори да би бил формулиран конкретен правен въпрос по приложението на чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ГПК, е недостатъчно за обосноваване допускане на касационното обжалване в сочената хипотеза, при непосочване на противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, с оглед промяна в законодателството или развитието на обществените отношения, в осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение