Определение № 50515 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2339/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. А. Д. против решение № 452 от 29.04.2021 г. по гр.д. № 2802/2020 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“,гр. София, чрез пълномощника си – юрк. А. П. е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Е. Г., е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочила е, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика – ППВС №4/68г.по въпроса „относно критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ „. Страната е изложила доводи за неправилност на решението на САС, така квалифицирани и от нея.Така, след лаконично оплакване за неправилност е достигнат извода, че е установено противоречие с разрешенията дадени от ПП ВС № 4/68г. изразено в противоречие с неговите „ принципи“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, касаторът е формулирал общ въпрос, относим и значим по всяко дело с предмет присъждане на неимуществени вреди от деликт. Доколкото общо и лаконично е развито оплакване за неправилност на акта, то, за да се изведе от това твърдение релевантен правен въпрос, страната следва конкретно да посочи кои от критериите залегнали в посочената задължителна практика, съдът, според нея, не е обсъдил и не е приложил, какви доказателства по делото налагат това обсъждане за да бъде приложен определен / непосочен от касатора/ критерий и как тяхното обсъждане се отразява на постановения правен резултат по спора. Дори,обаче, и да се счете, че оплакването за неправилност на акта, поради несъгласие с намаляване на обезщетението от въззивният съд,изведено от страната от липса на промяна в здравословното състояние на пострадалия, съставлява такава конкретизация, то се налага извод за това, че съдържателно подобен въпрос се основава на фактически неверни твърдения. В случая, съдът е отчел състоянието на ищеца, така както е било установено пред първостепенния съд, поради което не се е позовавал на настъпила промяна в него. Освен това, подробно е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е изброил именно критериите, залегнали в цитираното от касатора ППВС №4/68г. и съответно ги е разгледал с оглед събрания по делото доказателствен материал. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Още повече, че с така обоснованото оплакване, не се отчита същността на въззивното произнасяне- като такова, разглеждащо спора по същество и на самостоятелно основание. Извън това, съставът изрично е приел, че първостепнният съд, в разрез с диспозитивното начало в процеса, е присъдил обезщетение за вреди, за които такова не се претендира нито с исковата молба нито с допълнителната искова молба, т.е. страната е поставила общия въпрос без да отчете мотивите на въззивната инстанция и развитието на правния спор. Следователно, така общо формулираното съдържа оплакване на касатора несъобразено с мотивите на въззивния съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Или, к асаторът не е развил релевантни доводи по поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на ответната страна следва да бъде присъдени, направените, поискани и установени разноски в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение