Определение № 613 от 25.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1380/2017 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ във връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата И. С. К. от [населено място], община Брегово, област В. чрез процесуален представител адв. В. В. О. срещу решение № 144 от 16.01.2017 г. по в. гр. д. № 4708/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 4864 от 13.06.2016 г. по гр. дело № 19130/2014 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от И. С. К. срещу Застрахователна компания „Лев Инс” АД, [населено място] иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. П., която е настъпила в резултат на ПТП, заедно със законната лихва, считано от 20.01.2014 г. до окончателното плащане. Касаторката прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложеното към нея изложение поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ във връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси относно приложението на чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 52 ЗЗД и кръга на лицата, които имат право на обезщетение, в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Дали при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете следва да докаже, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана? Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс” АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като въпросът е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. Поддържа, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетяване, е изчерпателно посочен в цитираните постановления и няма основание за разширяването му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да отхвърли предявения от И. С. К. срещу Застрахователна компания „Лев Инс” АД иск за заплащане на сумата от 100 000 лв., въззивният съд е приел, че посочената ищца не е установила, че е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето М. С. П., която е настъпила на 22.02.2014 г., вследствие на ПТП. Съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че по делото не е установено намерението за осиновяване на ищцата И. К. от починалия М. П., респективно възможността за това е била преклудирана с факта на настъпване на пълнолетието й шест години преди настъпване на застрахователното събитие. Позовал се е на ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. Формулираният от касаторката правен въпрос е относим към активната материална легитимация по иска по чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 52 ЗЗД, от значение е за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, поради което е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Осъществена е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ във връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК. Преди подаване на касационната жалба е образувано тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по материалноправния въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?“, като на 21.06.2018 г. е постановено Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Даденото във въззивния акт разрешение относно поставения от касаторката въпрос е в противоречие с тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в посочената задължителна практика на ВКС /т. 1/. С т. 2 от същото Тълкувателно решение Постановление № 2 от 30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ във връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК по формулирания от касаторката правен въпрос: Дали при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете следва да докаже, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана? Д. на касаторката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ във връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК е неоснователен, предвид наличието на задължителна практика на ВКС, която обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение