Определение № 1643 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 624/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. И. А., чрез адв. Т. М., срещу въззивно определение № 49/09.01.2026 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2895/2025 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на определение № 2095/20.08.2025 г. по ч. гр. д. № 1043/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, е изменено на основание чл.248 ГПК разпореждане № 22363/10.09.2025 г., постановено по същото дело и жалбоподателят е осъден да заплати на И. Д. З. сумата 800 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, съобразно крайния изход по спора. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че са налице основанията за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) дължат ли се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за дейности (като „преглед на документи“ и „консултация“), извършени преди датата на официално сезиране на съда и образуване на делото, или отговорността за разноски обхваща единствено разходите, направени в рамките на висящото съдебно производство; как следва да се разбира понятието ,,производство по делото“ - като обединяващо всички разходи и разноски, направени във връзка с процеса, включително преди завеждане на исковата молба, или само разходите, направени след завеждането; 2) ако съдът сам преквалифицира основанието за плащане по представена фактура от „преглед на документи“ (дейност по чл. 24 ЗАдв.) в „процесуално представителство“ (дейност по чл. 32 ЗАдв.), допустимо ли е същата да бъде претендирана пред съда единствено поради факта, че адвокатът впоследствие е участвал в съдебното производство, при липса на изрично доказателство, че разхода по фактурата е за договорено и платено възнаграждение конкретно за представителството след завеждане на исковата молба; 3) включват ли се в обхвата на „разноските по производството“ по чл. 78, ал. 1 ГПК разходи за извънпроцесуална дейност (като „преглед на документи“), извършена преди датата на завеждане на исковата молба (началото на процеса), и от значение ли е за точното прилагане на закона и развитието на правото евентуално произнасяне на ВКС, което да дефинира дали подготвителните действия преди сезирането на съда подлежат на възмездяване като съдебни разноски. Твърди се, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС (цитирана от жалбоподателя), а последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответната страна по жалбата – И. З., чрез адв. Д. В., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: С решение № 34/13.01.2023 г. по възз. гр. д. № 2565/2024 г. на Софийския апелативен съд частично е било потвърдено и частично отменено разпореждане № 2423/15.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1043/2024 г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по реда на чл. 622, вр. чл. 623 ГПК. Разпореждането е потвърдено в частта, касаеща признаването на решение на Върховия съд на Англия и Уелс (Отдел Семейни производсва) за мерките за родителската отговорност по отношение на сина на страните, местожителството и пътуването на детето В. в чужбина, както и реда за контакти между него и баща му И. А.. Първоинстанционното разпореждане е отменено от апелативния съд в останалата му част и е отхвърлено искането на И. Д. за признаване и допускане на изпълнение на територията на Република България на чуждестранното Решение и Заповед от 06.09.2021 г. в частите, касаещи промяна името на детето от В. А. на В. Е. З.; възможността майката да подаде молба за британски паспорт на В. Е. З. и да промени името на детето в паспорта му от В. А. на В. Е. З. без съгласието на бащата; и относно задължаването на И. А. да плати сумата от 112 885 паунда на И. З.. С разпореждането на ОС – Бургас на молителката З. не са присъдени разноски за първоинстанционнното производство, в което тя е била представлявана от адв. Д. В.. В производство по чл. 248 ГПК окръжният съд е оставил без уважение молбата на страната за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно представените по делото фактура № 31/24.03.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 31.03.2023 г. З. е заплатила сумата общо 1 685 лв., от която 1 600 лв. - адвокатско възнаграждение и 85 лв. – такси и разноски в производството по екзекватура. При тези данни въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно определение от 20.08.2025 г. на ОС – Бургас е частично неправилно. Посочил е, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 600 лв. по фактурата от 24.03.2023 г. касае не само „прегледа на документи“, но и процесуалното представителство по първоинстанционното дело, тъй като безспорно както пред първата, така и пред въззивната инстанция З. е представлявана от адв. В.. Вписаното в процесната фактура „преглед на документи“ не може да се тълкува ограничително, предвид липсата на доказателства да е уговаряно друго адвокатско възнаграждение за осъществената защита и процесуално представителство на З. пред първата инстанция. Съобразявайки крайния резултат от спора (частичната отмяна и потвърждаване на акта на първата инстанция), въззивният съд е приел, че на молителката се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ОС - Бургас в размер на сумата 800 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Поставените от касатора въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (вж. - т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК) и не са релевантни за селектирането на частната касационна жалба, тъй като са фактически и касаят правилността (по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК) на постановеното определение. Изразеното чрез поставените въпроси несъгласие с фактическите изводи на съда съставлява касационно оплакване за необоснованост на въззивното определение, което не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Извън това, при установеното, че адвокатската защита и процесуалното представителство на И. Д. пред първата и въззивната инстанция е осъществено от адв.В., че неговата представителна власт е приета и не е оспорвана, както и че своевременно е представен списък по чл. 80 ГПК, в който фигурира разхода за адвокатско възнаграждение, то на страната не може да бъде отречено правото за присъждане на дължимите й се разноски (съразмерно на уважената част от искането). Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – не е налице. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такива тежки пороци на въззивното определение не се констатират от съдържанието на изложените мотиви. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение