Определение № 3988 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. И., подадена чрез пълномощника ѝ адв.С. А. от САК, срещу въззивно решение № 261645 от 16.05.2022 г. по в. гр. д. № 12734/2020 г. на СГС, ІV-Г въззивен състав, с оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Претендира разноски. Насрещната страна С. Д. Г. - ответница в производството, с писмен отговор чрез пълномощника й адв. Н. В. от САК, оспорва касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 178034 от 17.08.2020 г. по гр. д. № 15694/2015 г., СРС, 71 състав, в обжалваната му част по уважаване на иска по чл.30 ЗН, и е постановено решение за отхвърляне на предявения от Ц. С. И. срещу С. Д. Г. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване с 1/4 на завещателното разпореждане по нотариално завещание № 2, том I-Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г. на нотариус с рег. № * на НК, с район на действие - СРС, с което С. В. Г. е завещал на съпругата си ответницата Г. цялото си имущество, и за възстановяване на запазената част на ищцата – негова дъщеря, в размер на 1/4 от оставеното наследство, като са присъдени на ответницата и разноски по чл.78, ал.3 ГПК за въззивното производство. По делото е прието за безспорно, че ищцата е дъщеря, а ответницата съпруга, на общия наследодател С. Г., починал на 23.07.2014 г. Съобразявайки обстоятелството, че като наследник със запазена част се легитимира и братът на ищцата Б. Г., съдът е определил запазената част на ищцата в размер на 1/4, съобразно правилото на чл. 29, ал. 3 ЗН. Съгласно мотивите към обжалваното решение, когато наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е извършил и дарения приживе, тогава не може да се приеме направо, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна – с какво точно е облагодетелстван наследникът по завещание, а от друга страна – накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспаднат даренията в негова полза. Разглежданата хипотеза съдебният състав е намерил именно за такава, доколкото от анализа на доказателствата приема за установено, че наследодателят е извършил освен безвъзмездно разпореждане с универсално завещание, също и с дарения, в това число и в полза на претендиращия възстановяване на запазената си част наследник-ищцата, при което е формирал маса на наследството по чл.31 ЗН. Така мотивиран съдебният състав е изложил констатацията си относно имотите, които да се включат в масата по смисъла на чл. 31 ЗН, след което е определил стойността им към момента на откриване на наследството, съобразно оценката на вещото лице, обективирана в приетите основно и допълнително заключение на СТЕ. Общия сбор на притежаваните от наследодателя имущества към смъртта му 1 041 857,87 лв. и направени дарения в полза на ищцата 376 140,05 лв., е определил в размер на 1 417 997,92 лв., а запазената 1/4 идеална част за ищцата от този общ сбор е изчислил в размер на 354 499,48 лв. Доколкото посочената сума е по-ниска от стойността на извършените в нейна полза дарения в размер на общо 376 140,05 лв., е формиран крайният извод, че с извършеното от С. Г. в полза на С. Г. универсално завещание не е накърнена запазената част на Ц. Г. от наследството, поради което и предявеният от нея иск е неоснователен и следва да се отхвърли. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, формулираните въпроси могат да бъдат групирани както следва: 1) Относно необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН и момента, към който трябва да се извърши оценката на дареното имущество; 2) За задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства, възраженията и защитните позиции на страните, както и да изложи собствени мотиви по предмета на спора - по този въпрос се сочи противоречие с решение № 212 по т.д.№ 1106/2010 г., ІІ т.о., решение № 202 по т.д.№ 866/2012 г. І т.о., решение № 76 по т.д.№ 377/2011 г., ІІ т.о.; 3) Какъв е порокът на съдебното решение, ако съдът не събере доказателства за всички притежавани към откриването на наследството имоти и не извърши оценка за всеки от тях, съответно не вземе предвид направените дарения в полза на всеки един от наследниците; 4) Досежно необходимостта да бъдат изследвани движението и наличностите по банковите сметки на наследодателя към момента на откриване на наследството. Наведените във връзка с тези въпроси оплаквания се свеждат до преповтаряне на поддържаните от ищцата в хода на делото, а и в касационната жалба, доводи, а именно: че не е следвало да се образува и съответно остойностява, наследствена маса по чл. 31 ЗН; при условията на евентуалност да се съобрази, че в първата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ е допусната техническа грешка, като оценката на имота, посочен под № 1, касае 3/8 ид. части от него, а не 1/2 ид. част от него; че в т. 10 от СТЕ е дадена цена за имот, който не съществувал в момента, както и че са оценени 2/3 ид. части от него, вместо 1/2 ид. част; съответно, че имоти № 9 и № 10 от първата експертиза не следвало да се включват в наследствената маса, тъй като първият бил изплатен със средства на ищцата, а вторият не бил индивидуализиран, че наследодателят е направи дарение и на брата на ищцата, което не е съобразено, че съдът не е изследвал дали наследодателя е имал парични влогове. В заключение е формиран общият извод, че въззивното решение е в пълно противоречие с дадените разяснения в т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора втори въпрос с процесуално правен характер, представлява довод за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на съдебния акт и по същността си е оплакване за необоснованост и неправилност на изводите на въззивния съд, каквато проверка не може да бъде извършена в тази фаза на касационното производство по чл.288 ГПК. Несъгласието на касатора с конкретно достигнатите изводи относно установените факти и приложението на закона към тях, само по себе си представлява довод за неправилност /чл. 281, т. 3 ГПК/, чиято проверка за обоснованост е изключена от предметния обхват на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби - т.1 на ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Ето защо не следва да се прави преценка дали по този въпрос е налице противоречие със сочената практика на ВКС като допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на останалите въпроси, освен че формулировката им не отговаря на изискванията на правен въпрос по смисъла на ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът не е посочил и съдебна практика, на която отговор на такива въпроси- ако и да са с характер на правни въпроси, противоречи. Общото бланкетно посочване в края на изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.3 ГПК за противоречие на въззивното решение с т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно функцията на въззивния съд като такъв по същество на спора, и задължението му да установи самостоятелно истиността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, има отношение към втория от горепосочените въпроси, по който вече беше взето становище за липса на основание за допускане касационно обжалване. Не е налице основание за допускане касационно обжалване и по соченото като евентуално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е посочено само бланкетно в края на касационната жалба. Касаторът не е посочил по какъв правен въпрос да се направи преценката за наличие на това основание, но дори и да се приеме, че това са същите въпроси, като посочените по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то тези въпроси, първо, нямат характер на правни въпроси както вече беше посочено по-горе в настоящето определение, и второ, касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както е разяснена с т.3 от ТР № 1/2010 г. по .д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно поставените въпроси /ако и да са с характер на правни такива, обуславящи изводите на въззивния съд/ да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. По правилното приложение на чл.30-36 ЗН, чл.235 ГПК и чл.269 ГПК е налице богата съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Налице е обаче основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК-очевидна неправилност, независимо от факта, че с касационната жалба и изложението към нея това основание не е развито, защото чл.280, ал.2 ГПК изключва предпоставките по ал.1, и касационният съд може и служебно да допуска касационно обжалване при хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК. По въпроса за преценката на съда дали с безвъзмездни разпореждания на наследодателя е накърнена запазената част на наследник, е налице съдебна практика по приложението на материалния и процесуалния закон, в която е посочен алгоритъма, който съдът следва да спазва, като извърши поредица от действия в точно определена последователност при формиране на масата на наследството по чл.31 ЗН и направи конкретни изчисления, при съблюдаване на вида и броя на безвъзмездните разпореждания от наследодателя, и лицата, в чиято полза те са направени. В този смисъл въззивното решение по произнасянето относно това какви имущества следва да се включат в масата на наследството по чл.31 ЗН повдига съмнение за очевидна неправилност, преценката за която ще се направи с решението по същество. При извършената служебна проверка от касационния съд, не се установяват факти, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. Поради допускане на касационното обжалване, касаторът дължи внасяне на 40 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба /половината от определената от първоинстанционния съд/. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК,