Определение № 2200 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Н. против решение № 2146 от 04.08.2022 г. по гр.д.№ 11742 /2021 г. на Софийски градски съд, с което са потвърдени Решение № 305966 от 19.12.2019 г. и Решение № 20136705/11.06.2021 г. постановени по гр.д. № 56989/2012 г. по описа на Софийски РС. Те са обжалвани от касаторката в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 124, ал.1 ГПК против С. И. Ф., И. С. Ф., В. Л. Н. и Я. З. Я. за признаване правото й на собственост върху дворно място с площ от 2540 кв.м, съставляващо поземлен имот № 84 от квартал едно, по плана на [населено място] при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № 83, локално платно на бул. Б., който имот към настоящия момент попада на територията на няколко поземлени имота: на ПИ с идентификатор ***, на ПИ с идентификатор ***, на ПИ с идентификатор ***и на ПИ с идентификатор ***, по отношение на частта, която съвпада с поземлен имот с идентификатор *** и против П. П. Я. и Е. Д. Н. и, по отношение на частта, от процесния имот, която съвпада с поземлен имот с идентификатор ***, на основание изтекла в полза на В. Д. Н. придобивна давност. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС, защото съдът неправилно е преценил елементите на придобивната давност, включително и срока на владение, и е формирал неправилен извод за липса на идентичност между имота, възстановен на наследници на З. Я. Х. и имота, за който претендира ищцата. Твърди се и необоснованост на изводите по тези въпроси. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.2 и пр.3 ГПК. Поради противоречие с практиката на ВКС се иска допускане до касация по въпросите: 1. Има ли задължение въззивният съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви към тях? 2.Коя е достатъчната степен, в която следва да се установи спорна идентичност между имотите, които всяка от страните счита за свои и попада ли този въпрос в обхвата на предмета на делото. Ответниците по касация П. П. Я. и Е. Д. Н. оспорват допускането до касация, тъй като фактите по делото и възраженията са разгледани от СРС и от СГС. По втория въпрос считат, че в тежест на ищцата е да докаже идентичност, а те владеят имота в границите на собствеността, за която притежават документ за собственост. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищцата е единствен наследник на Д. Н. Б. /Д./, починал на 24.01.1979 г. и на съпругата му Р. А. Б., починала на 28.04.2002 г. С н.а. № 25,т. ІV/1962 г. наследодателя и други лица са признати за собственици по давност на няколко имота между които и неурегулирано место с къща с площ 2000 кв.м. Този и други имоти са предмет на договор за доброволна делба от 20.04.1962 г., по дял ІІ от която Д. Н. Д. получава в дял имот ***от кв. ***по плана на Д. Б. и неурегулираното место с къща от 2000 кв.м. в същото село. На 23.02.1975 г. е сключен нов договор за делба между Д. Д. и Г. Н. Д., по силата на която Д. Д. /Б./ получава в дял два парцела: парцел ***и парцел*** и двата в кв.***по плана на [населено място]. С н.а. № 51,т. ХVІІІ/15.03.1975 г. Д. Б. дарява ищцата с парцел *** от кв.***. В исковата молба тя се позовава на това придобивно основание, но и на наследство и давност. От единичната и тройната СТЕ е проследен регулационния статут на имота и е установено следното: По първия план от 1928 г. имота не е нанесен, защото е попадал извън регулацията. През 1962 г. е изготвен кадастрален план, по който е одобрен регулационния план от 1966 г. Процесният имот е заснет с пл. № *** и за него са отредени два парцела:***с площ 665 кв.м. и *** с площ 681 кв.м. и двата в кв.***, като остава и част от имота извън регулация. Към парцел *** е имало придаваемо место от 260 кв.м., за което няма писмени данни да е приложена регулацията, а от север и изток се придава площ по регулация. Следващият план е одобрен 1984 г. и той е действащия към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. По него е заснет имот ***с площ 2540 кв.м., записан на името на наследодателя на ищцата Д. Н. Д. Северозападната част от имот пл. № ***попада в регулацията и за нея е отреден парцел „за озеленяване и резервен терен за комуникации“ с площ 537 кв.м. За улица в северната част са предвидени 380 кв.м. и за [улица] кв.м. Тази улица не е прокарана. Южната част от имот 84 с площ 1581 кв.м. остават извън регулацията. С нот. акт № 184, том I, вх. Peг. № 10257, дело № 161 от 2008 г. ищцата е призната за собственик по обстоятелствена проверка на недвижим имот, съставляващ поземлен имот № ***от квартал ***, с площ от 2540 кв.м., по плана на [населено място] при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № ***, локално платно на бул. Б., От показанията на св. М. и св. И. е установено, че имота граничи с локалното платно на Б.. В него се намира къщата на В., където живее откакто се е родила. Съседи на имота от другите страни са Й. Т. и Т. С., а от юг е полето. Има канал, който разделя блоковете от имота, който е около 2,5 дка. и никога не е включван в ТКЗС. Това били дворни места. В този имот живеели родителите й и дядо й. Свидетелката М. – съсед на имота говори и за доброволно плащане на придаваеми места по регулация. С решение № 511/01.09.1999 г. на наследници на З. Я. Х. е възстановен в съществуващи реални граници нива от 0,531 кв.м., имот ***. Ответниците П. П. Я. и Е. Д. Н. са наследници на З. Я. Х., починал на 18.03.1978 г. Правото на възстановяване е доказвано със записване в емлячен регистър без описани граници. С решение № 2817/29.06.2010 г. е възстановена на наследници на Е. Ф. Н. в съществуващи реални граници нива от 2,500 дка, съставляваща имот ***по кадастралният план, изработен 1999 г. Ответниците С. И. Ф., И. С. Ф., В. Л. Н. и Я. З. Я. са наследници на Е. Ф. Н., починал на 12.04.1969 г. Правото на собственост е доказано с удостоверение за записване в книга за отчитане инвентарните вноски в ТКЗС без описани граници. В. Л. Н. признава иска. На 19.11.1999 г. е одобрена кадастралната карта. Имот ***не е заснет в очертанията си с площ 2540 кв.м., в които е заснет по плана от 1984 г., а различни части от него са заснети в няколко имота. Така от имот ***по плана от 1984 г. попадат в ПИ с идентификатор ***, записан на Д. Н. Д. 992 кв.м., в ПИ с идентификатор ***, възстановен на наследници на Е. Ф. Н. попадат 1058 кв.м ., в ПИ с идентификатор ***, записан на Столична община на основание чл. 19 ЗСПЗЗ попадат 222 кв.м. и в ПИ с идентификатор ***, записан на наследници на З. Я. Х. попадат 247 кв.м. За частта от 222 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, записан на Столична община, иска е уважен с решението на РС, то не е обжалвано и е влязло в сила. За частите от имот ***по плана от 1984 г. попадащи в ПИ с идентификатор ***, възстановен на наследници на Е. Ф. Н. с площ 1058 кв.м. и в ПИ с идентификатор ***, записан на наследници на наследници на З. Я. Х. с площ 247 кв.м. иска е отхвърлен от РС. В тази част решението е обжалвано пред въззивната инстанция и е потвърдено. Против това решение е подадена касационна жалба. В исковата молба ищцата се е позовала на наследство, делба и давност, като е проследила и деривативните предобивания от наследодателя си Д. Д., чийто единствен наследник е. Съдът е описал придобивните основания, не е разгледал придобиването по наследяване, а е преценявал само придобивна давност след реституцията. Приел е, че не е изтекъл необходимият десет годишен срок за придобиване по давност до предявяване на иска през 2012 г., а за периода до 23.11.1997 г., съдът се е позовал на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, като не е обсъждал. дали имота е подлежал на реституция с мотив, че материалната незаконосъобразност на решението на ПК е оспорена едва с въззивната жалба и този довод е преклудиран. С тези мотиви е потвърдено решението на РС в обжалваната част. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия формулиран въпрос за задължението на въззивният съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса твърдения, доводи и възражения, както и да изложи мотиви към тях на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По този въпрос се констатира противоречие с решение № 39/30.06.2022 г. по гр.д.№ 56/2021 г. на ВКС, І т.о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр.д.№ 4190/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. и много други с които се дава положителен отговор на този въпрос. В случая още с исковата молба, ищцата е твърдяла, че имота е бил дворно место, в което е живяло семейството й, владяно от дядо й и баща й, и от нея, и се е позовала на оригинерно придобиване от 1962 г. и последващи договори за доброволна делба, както и на наследствено правоприемство от баща й, като единствен негов наследник след смъртта на майка й. Още с исковата молба е оспорена реституцията в полза на ответниците, а СТЕ е установила в какви части е идентичен имот 84 по плана от 1984 г., записан на бащата на ищцата с реституираните имоти на двете групи ответници – физически лица. Въззивната инстанция не е обсъдила тези твърдения, доводи и доказателства. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първия поставен въпрос. Втория въпрос се поглъща от първия въпрос, поради което съдът не го обсъжда. Основанието „очевидна неправилност“ е наведено поради същите оплаквания в касационната жалба, поради което съдът не обсъжда и него. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение