Определение № 2394 от 08.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 446/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Вико“ ЕООД срещу въззивно решение № 428 /18.10.2022 г. по гр. д. № 627 /2022 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 92 /13.05.2022 г., постановено по гр. д. № 647/2021 г. по описа на Троянския районен съд, с което е уважен предявеният от ЧСИ В. П. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на жалбоподателя „Вико“ ЕООД да му заплати сумата 17 662 лева, преведена без основание по изпълнително дело № 1440 /2017 г. Ответникът по касационната жалба ЧСИ В. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния за следното: Дружеството „Вико“ ЕООД е било конституирано като взискател по силата на сключено споразумение от 21.02.2019 г. с община Троян (взискател по изпълнителното дело), въз основа на което страните са постигнали съгласие „Вико“ ЕООД да замести община Троян като взискател по изп. д. № 1440 /2017 г. след като погаси напълно задълженията на длъжника „Изи паркет“ ООД. По делото са постъпвали различни суми от длъжника и са изготвяни разпределения. По едно от тези обжалвани разпределения е прието от съда, че „Вико“ ЕООД не притежава качеството на кредитор с обезпечено вземане съгласно чл.459 ГПК и съответно не притежава изпълнителен титул на вземането си. По-късно по изпълнителното дело са постъпвали нови суми от длъжника. На 19.11.2020 г. ЧСИ В. П. е превел погрешно сумата 17 662 лева по сметка на „Вико“ ЕООД с посочено основание за превода „Изи паркет“ ООД и поради пълно погасяване на вземанията на кредиторите. След покана от „Изи паркет“ ООД на 08.06.2021 г. ЧСИ В. П. е превел сумата 17 662 лева на „Изи паркет“ ООД. Извършеният превод е установен със заключение на ССЕ. От доказателствата по делото се установява, че „Вико“ ЕООД неправомерно е конституирано като взискател по изпълнителното дело, поради което преводът на сумата 17 662 лева от ЧСИ В. П. на „Вико“ ЕООД е извършено незаконосъобразно, тъй като липсва изпълнително основание, поради което и извършеният превод е без основание. По доводите на страните въззивният съд е приел следното: Доводът, че искът не е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, е неоснователен. Квалификацията е такава поради началната липса на основание, която да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия. В случая ЧСИ В. П. погрешно е превел сумата по сметка на трето за изпълнителното дело лице – „Вико“ ЕООД. Действително тези парични средства са преведени от специална сметка по чл.24, ал.1 ЗЧСИ, определена единствено за паричните средства, получени от осребряване на имуществото на длъжниците. С това неправомерно действие ЧСИ В. П. е накърнил имуществените права на длъжника по изпълнителното дело – „Изи паркет“ ООД, тъй като събраните по сметката средства представляват осребрено имущество на длъжника. Това неправомерно действие превръща „Изи паркет“ ООД в кредитор по отношение на неправомерно получилия сумата „Вико“ ЕООД. ЧСИ В. П. е превел сумата 17 662 лева на „Изи паркет“ ООД с оглед възможността за реализиране (срещу него) на отговорността на ЧСИ за вреди по чл.441 ГПК. С възстановяване на погрешно преведената сума ЧСИ В. П. е встъпил в правата на удовлетворения кредитор на основание чл.74 ЗЗД, вследствие на което придобива възможност за възстановяване на имущественото разместване от неправомерно обогатилия се. ЧСИ В. П. има правен интерес от такова встъпване, тъй като облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга имуществено право на ЧСИ В. П. като трето лице. ЧСИ В. П. е платил един чужд дълг – на „Вико“ ЕООД, възстановявайки неправилно преведената му сума по сметка на длъжника „Изи паркет“ ООД и има правен интерес да стори това поради предвидената отговорност по чл.441 ГПК. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението, че въззивникът „Вико“ ЕООД не се е обогатил от преведената му сума 17 662 лева, тъй като по делото не са събрани доказателства за това и тъй като дори да е налице погасяване на част от задължението от „Вико“ ЕООД, за да бъде основателно наведеното възражение, то следва преводът отново да е извършен на плоскостта на неоснователното обогатяване, а именно без основание, каквото твърдение в този смисъл не се навежда. С тези мотиви въззивният съд е приел за доказан фактическия състав на неоснователното обогатяване. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационният жалбоподател е навел множество доводи за неправилност на въззивното решение, основните от които са следните: Въззивният съд неправилно е приел, че ищецът разполага с претенция срещу ответника въз основа на суброгация в правата на кредитора по реда на чл.74 ЗЗД; че фактическият състав на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД не е осъществен, тъй като ЧСИ не се е обеднил, а „Вико“ ЕООД не се е обогатило от извършения от ЧСИ в негова полза паричен превод на сумата 17 662 лева, която е платена от сметка на длъжника „Изи паркет“ ООД по чл.24, ал.1 ЗЧСИ, след като преди това същата сума е преведена от „Вико“ ЕООД по изпълнителното дело по указание на ЧСИ и сключено споразумение с взискателя община Троян. Въззивният съд е достигнал до тези неправилни изводи, тъй като не е обсъдил възражения (доводи) на „Вико“ ЕООД във въззивната му жалба, по които възражения (доводи) въззивният съд е дължал произнасяне: че по изпълнителното дело е установено плащане от „Вико“ ЕООД на сумата 17 662 лева; че искът не може да се квалифицира по чл.55 ЗЗД поради липсата на непосредственост между участниците в материалното правоотношение; че „Вико“ ЕООД не следва да отговаря за професионалната отговорност на ЧСИ поради липсата на основание за това; дали „Вико“ ЕООД има качеството на взискател в изпълнителното производство, или не и че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като в мотивите на първоинстанционния съд липсва самостоятелна преценка на събраните в процеса доказателства за релевантните за спора факти, които са посочени във въззивната жалба. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателя правен въпрос: задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните. Въпросът е обуславящ, тъй като е свързан с доводи на жалбоподателя, че въззивният съд не е разгледал всички негови възражения (доводите във въззивната му жалба) и не е обсъдил и кредитирал надлежно събрани доказателства. Въпросът е разрешен в противоречие с представеното от жалбоподателя решение № 50142 от 16.11.2022 г. по т.д. № 1833 /2021 г. на ВКС, II т.о. и с посочените в него предходни решения на ВКС, между които посоченото от жалбоподателя решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106 /2010 г. на ВКС, ІІ т.о. С това е осъществено основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателят следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 353.24 лева. Воден от изложеното съдът