Определение № 549 от 02.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 1026/2024 г.

От приложените материали е видно, че е било образувано НОХД№6179/24 год. по описа на СРС, XIII състав, където първоначално СРС в разпоредително заседание от 02.10.2024 год. е преценил, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.11.2024 година. Междувременно е депозирана частна жалба от подсъдимата, чрез нейния адвокат пред СГС, където XIII въззивен състав с определение №3259/14.10.2024 год. по ЧНД№6336/2024 год. е отменил определение постановено в разпоредително заседание от 02.10.2024 год., с което е оставено без уважение искането на защитата за връщане на делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. След като се връща делото в СРС, последният, постановява разпореждане с дата 24.10.2024 год. по реда на чл.344, изр.2 НПК, с което го изпраща на СГС за произнасяне по вече постъпилата частна жалба срещу протоколното му определение по чл.248, ал.1, т.3 НПК и предлага на СГС да се произнесе по посочените неясноти, свързани с тълкуването на Определение от 14.10.2024 год. по ВНЧД№6336/24 год. по описа на СГС в частта относно това кой протокол и от коя дата не отговаря на изискванията на чл.311 НПК. С оглед на така изготвеното разпореждане на СРС, делото е било изпратено на СГС, където същият съдебен състав с Определение №3507/29.10.2024 год. е оставил без разглеждане искането на СРС за повторно произнасяне по частната жалба от подсъдимата чрез нейния адвокат като недопустимо и е оставил без уважение искането за тълкуване на определението на същия този състав на СГС от 29.10.2024 година. Мотивите на въззивната инстанция са, че тъй като определението е влязло в сила то не подлежи на обжалване, а само на изпълнение. След като делото се връща на СРС, последният с разпореждане от 21.11.2024 година е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС по реда на чл.44, ал.1 НПК. Мотивите на СРС за това са, че в случая е налице спор за функционална подсъдност, а именно следва ли първо СГС да се произнесе във връзка с частната жалба за това, дали са налице или не съществени процесуални нарушения и оттам да се прецени от коя фаза да продължи производството или не, тоест СГС изпълнил ли е задълженията си по реда на чл.345 НПК. При така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд намира, че не е надлежно сезиран със спор за подсъдност. 3а да се приеме, че съществува такъв, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. извод на всяко от двете спорещи съдилища, че делото не му е подсъдно; 2. твърдение, че компетентен да разгледа делото е другият съд - страна по спора. Настоящият състав на ВКС намира за неправилно изразеното становище от председателя на XIII състав на СРС, че в случая е налице спор за функционална подсъдност. Това е така, тъй като в определението си СГС не твърди, че делото не му е подсъдно, напротив същият заявява, че може да го разгледа след като се отстранят отбелязаните от него процесуални нарушения. В процесния случай производството е било по реда на гл.XXII НПК, тъй като се обжалва определение постановено по реда на чл.248 НПК, т.е налице е ред, който е строго определен от процесуалния закон и той е бил спазен от двете инстанции. Това, че въззивната инстанция е преценила да го остави без разглеждане с дадени указания и го е върнала на СРС за изпълнение е вече въпрос по същество, а не за подсъдност. Тук настоящият състав няма да коментира възникналия спор за ЕИСС и следва ли да се подписва съдебният протокол от целия състав на районния съд, тъй като това не е предмет на настоящото производство, но е необходимо да се отбележи, че с оглед вече дадените указания от по-горната инстанция(СГС) и влязлото в сила нейно определение, същото следва да бъде изпълнено от районния съд. Поради гореизложените съображения, искането следва да бъде оставено без разглеждане, а делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение