Определение № 50408 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., чрез пълномощника му адвокат Р. Д., против решение № 574 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1900 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 261669 от 8.06.2021 г. по гр. д. № 15855/2020 г. на Районен съд - Пловдив за обявяване за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и ал. 2, предл. 2 ЗЗД на решенията от 8.08.2020 г. и 31.10.2020 г., взети от Общото събрание на Етажна собственост на собственици и ползватели на самостоятелни обекти в сграда с адрес: гр. Хисаря, ул. •••, с представляващ Г. И. Г.. Ищецът А. И. М. е подал чрез пълномощника си адвокат П. В. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва твърдяната недопустимост на иска и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение атакуваната му част, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че А. Й. М. е предявил против етажните собственици в сграда в [населено място], [улица], вх. Б иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗЗ и евентуален иск по чл. 40 ЗУЕС за прогласяване нищожност на решенията на общото събрание от 8.08.2020 г. и 31.10.2020 г., тъй като не е възникнала легитимна етажна собственост на вх. Б. Окръжният съд е споделил извода на районния съд, че липсва надлежно учредяване на етажна собственост на вх. Б, поради което предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и не са налице условията за разглеждане на предявения като евентуален иск по чл. 40 ЗУЕС, вкл. за допустимост на обжалването с оглед предвидените за това законни срокове. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, етажните собственици, представлявани от Г. И. Г., се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и ал. 1, т. 3 ГПК. Касационният съдебен състав констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че е налице противоречива съдебна практика относно приложимостта към решения на общо събрание на етажни собственици на основанията за нищожност на правни сделки по ЗЗД, позовавайки се на акт на Окръжен съд - Бургас (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). В практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници” - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. С това решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е дадено тълкуване по противоречивата съдебна практика за допустимостта решение на общо събрание на етажна собственост да бъде атакувано с иск по чл. 26 ЗЗД, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали изводите на въззивния съд съответстват на посочената практика на ВКС. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение