Определение № 257 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1867/2014 г.

Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на [фирма] – [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, 4 и 5 ГПК на разпореждане от 20.04.2012 по гр.д. 14256/12 на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното: Подадената молба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С разпореждането, предмет на исканата отмяна, състав на Софийски районен съд е уважил заявление за издаване заповед за парично задължение по реда на чл.410 ГПК, подадена от [фирма] – [населено място] против настоящия молител. Страната е уточнила искането си за отмяна след проведено производство по отстраняване на недостатъците на първоначално подадена молба, озаглавена жалба и съдържаща неотносими към производството по чл.303 ГПК, основния по чл.280, ал.1 ГПК, като е поддържала искане за отмяна на така постановеното разпореждане на основание чл.303, ал.1, т.1, 4 и 5 ГПК. Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията,респ. другите съдебни актове като атакуваното разпореждане доколкото нямат такава правна последица, са ограничени само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. При произнасяне по заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.410 ГПК, Софийски районен съд не е постановил съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, тъй като тази заповед не се ползва със сила на пресъдено нещо, а има единствено изпълнителна сила в случаите когато вземането не е оспорено от длъжника или е признато за установено с решение по чл.422 ГПК.Специфичният ред, по който се осъществява защитата на длъжника е изрично законово регламентиран, чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК, респективно ако длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането е осигурено процесуалното му право по чл.423 ГПК, включително и с оглед соченото от настоящия молител основание за отмяна по чл.303 т.5 ГПК – в случай на ненадлежно уведомяване за издадената заповед за изпълнение.Именно това е редът, по който могат да се обсъждат допуснати нарушения при връчване на заповедта.В настоящият случай този ред на защита е бил изчерпан, тъй като с определение от 13.12.2012г. по гр.д. 14256/12г. СРС е оставено без уважение искането за възстановяване срок за молителя за подаване на възражение.Освен това страната разполага и със специалната искова защита по чл.424ГПК даваща й процесуалната възможност за оспорване на вземането при условия, сходни с тези по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Затова и разпореждането, предмет на настоящата молба не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение