Определение № 74 от 20.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 580/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.129 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на А. С. Г. срещу О. № 232 от 09.03.2009 год. по ч.гр.д. № 2578/08 год. на Софийския апелативен съд с което е било потвърдено определението от 31.10.2008 год. по гр.д. № 15935/2008 год. на Софийски градски съд. С това определение, като е счел, че е не са отстранени нередовностите по исковата молба на Г. срещу ДФ"Земеделие", първоинстанционният съд е прекратил производството по иска и е разпоредил връщането на ИМ. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, преграждащо развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното: В частната касационна жалба не са били посочени основания за допускане на касационен контрол. В изложението, депозирано но 21.04.2009 год. такива основания не се съдържат. Изложени са фактите по спора. На 01.07.2009 год. А. Г. е депозирал молба в която бланкетно е посочил чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е формулиран обуславящ материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдилищата да са се произнесли или по който произнасянето на ВКС би довело до точното прилагане на закона и развитието на правото. Всъщност, касаторът и в двете изложения смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт и както и в частната касационна жалба са изложени доводи по неговата неправилност. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.