Определение № 50042 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2613/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Инвестбул АКГ“ ЕООД, чрез адвокат Ф. Ф., срещу решение № 83 от 23.03.2022 г. по гр. д. № 20215200500814/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 876 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 518/2021 г. на Районен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения от „Инвестбул АКГ“ ЕООД срещу Г. С. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно издадена схема № 15-715801/7.08.2019 г. по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], който имот се намира в сграда № 2, разположена в поземлени имоти с идентификатори *, * и *, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с площ от 52.07 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: *****, и за осъждане на Г. С. К. да му предаде владението върху този имот.

Въззивният съд е посочил, че делото пред първоинстанционния съд е образувано по насрещна искова молба, инкорпорирана в писмен отговор вх. № 15312/19.08.2020 г. по гр. д. № 1392/2020 г. на PC - Пазарджик, подадена от „Инвестбул АКГ“ ЕООД срещу Г. С. К.. Ищецът твърди, че на 30.08.2019 г., по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 165, том VI, рег. № 10740, н. д. № 1093/2019 г. по описа на нотариус А. И., е придобил правото на собственост на описания по-горе самостоятелен обект – склад.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че процесният склад попада в поземлен имот с идентификатор *, който от 2017 г. се притежава в съсобственост от Г. К. и А. Г. Г., като складът няма самостоятелно съществуване извън земята, върху която е построен. По презумпция неговият вещноправен статут се определя по чл. 92 ЗС. Процесният склад е представлявал метален навес, който през есента на 2017 г. К. преустроил за своя сметка в склад чрез извършване на строително-ремонтни работи - полагане на настилка от бетон, изграждане на стени и покрив от термопанели, електрическа и ВиК инсталации, осветителни тела и ролетна входна врата, за което изразходвал около 10 000 лв. Едновременно с това К. финансирал и проект за изменение на КККР, отразяващ както съществуването на закупените складове с идентификатори и *, така и на процесния склад с идентификатор *****. Ответникът сочи, че след 20.06.2020 г. ищецът избил стената между неговия и процесния склад и монтирал врата, която да свърже двата склада, и по този начин дружеството завладяло процесния склад без съдебно решение и въпреки противопоставянето на ответника.

Окръжен съд – Пазарджик е приел за установено следното от фактическа страна:

На 18.02.2016 г., с нотариален акт № 80, том I, peг. № 477, н. д. № 27/2016 г. на нотариус Ю. В., „Ресурс-Комерс“ ООД е прехвърлило на И. П. Й. правото на собственост, във връзка с подписан договор за спогодба за уреждане на имуществените последици от напускането на съдружник по чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ, върху следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ от 499 кв.м, с предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, при съседи - имоти с идентификатори *, *, * и *, както и 349/481 ид. ч. от сграда с идентификатор *, цялата със застроена площ от 481 кв.м, с предназначение - складова база, склад. Сградата е разположена в поземлени имоти * и * и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ***.

С нотариален акт № 65, том III, рег. № 2500, дело № 245/2016 г. И. П. Й. е продал на Г. С. К. следните недвижими имоти: 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], който се намира в сграда № 1 на адрес: [населено място], [улица], разположена в поземлени имоти с идентификатори * и *, предназначение: за склад, с площ от 144.71 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: * и *, и 2) 192/499 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *, целият с площ от 499 кв.м.

С нотариален акт № 165, том VI, рег. № 10740, н. д. № 1093/2019 г. „Ресурс-Комерс“ ООД е продало на „Инвестбул АКГ“ ЕООД следните недвижими имоти: 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно издадена схема № 15-715801/7.08.2019 г. по КККР на [населено място], намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлени имоти с идентификатори *, * и *, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с площ от 370.01 кв.м, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: ***, и 2) самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, съгласно издадена схема № 15-715801/7.08.2019 г., намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлени имоти с идентификатори *, * и *, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с площ от 52.07 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: *****.

Въз основа на заявление вх. № 01-262140 за изменение на КККР, сградата с идентификатор ** (навес) е заличена и е заснета сграда с идентификатор (склад), състояща се от склад с идентификатор * с площ от 370.00 кв.м и процесния склад с идентификатор * с площ от 52.07 кв.м, който на практика попада в имота на ответника - поземлен имот с идентификатор *. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, процесният обект представлява навес от метална конструкция, изграден от четири броя вертикални колони, закрепени с анкерни болтове в подземни бетонови фундаменти и две хоризонтални метални греди, свързани с метални столици на покривната конструкция, която е покрита с покривни термопанели. Размерите на обекта са 6.19/8.41 м, средна височина от 3.52 м и застроена площ от 52.07 кв.м. Този обект е долепен на изток до сграда с идентификатор **** с функционално предназначение - складова база, със застроена площ от 481 кв.м, а в останалите три страни е изпълнен с пълнеж от стенни панели. Така както е преустроен, процесният обект представлява обособено складово помещение с начин на обслужване от външен самостоятелен вход от югозапад. По действащия ПУП на [населено място] от 2001 г. първоначално е съществувал имот с пл. № *, записан на „Ресурс-Комерс“, за който е бил отреден УПИ * – „Техноснаб-Химимпорт“ („Ресурс-Комерс“) в кв. 4, с площ от 24 937 кв.м и определена устройствена зона - предимно производствена „Пп“ с отреждане за производство, търговия и услуги. Със заповед № 128/8.08.2013 г. на зам. кмета на община Пазарджик, на основание заявление вх. № 18-001902/20.06.2013 г. от „Ресурс-Комерс“ ЕООД, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, като УПИ * в кв. 4 с площ от 24 937 кв.м е разделен на 46 бр. урегулирани поземлени имота. Процесният обект попада в новообразуван УПИ за производство, търговия и услуги в кв. 20 по ПУП на [населено място], с площ от 524 кв.м. Вещото лице не е открило строителни книжа и документи за изпълненото преустройство и за изграждането на процесния обект. Конструкцията на обекта може да бъде отделена в цялост от повърхността и да бъде преместена в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и с възможност да се ползва на друго място със същото или друго предназначение. Същата не е трайно свързана с терена и при преместването на обекта няма да се измени субстанцията и начина на ползване на земята под него. Според вещото лице вписаният под № 14 в Приложение № 1 към Акт № 1223/19.10.1998 г. за държавна собственост навес за авточасти и строителни материали с площ от 500 кв.м, конструкция: метална, сглобяема, година на построяване: 1979 г., е идентичен с отразената в кадастралната карта сграда с идентификатор с функционално предназначение: складова база, склад, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти: 2, със застроена площ от 422 кв.м, обхващаща и процесния обект, като част от него, с площ от 78 кв.м, е премахната. Процесният обект е обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, тип: за склад, брой нива: 1, с площ 52.07 кв.м, и попада в поземлен имот с идентификатор *, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с площ от 499 кв.м, стар номер 10731, квартал 20, парцел *. Вещото лице е установило, че сграда с идентификатор ** с функционално предназначение: складова база, склад, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти: 2, е със застроена площ от 422 кв.м и е отразена в кадастралната карта да обхваща два обекта, единият самостоятелен обект - с идентификатор *, с площ от 370.01 кв.м, а другият обект - процесният, който е с идентификатор , с площ от 52.07 кв.м. Това е станало въз основа на заявление вх. № 01-262140/25.08.2016 г. за изменение на КККР, подадено от И. П. Й., „Ресурс-Комерс“ ЕООД, Д. Н. С. и К. И. Г. до СГКК – гр. Пазарджик. Сградата с идентификатор е заличена и е нанесен нов обект с идентификатор , с площ от 422 кв.м, за който са определени новите самостоятелни обекти в сграда с идентификатори * и ***. Вещото лице е онагледило констатациите си в скица към заключението си, на която в син цвят е отразило местоположението на процесния обект, а в жълто е отразен навесът от метална сглобяема конструкция, от който навес е част процесният обект.

Окръжен съд – Пазарджик е възпроизвел събраните по делото гласни доказателства. В показанията си свидетелят Д. Н. С. сочи, че същият е управител на „Ресурс-Комерс“ от 1992 г. По акта за държавна собственост на дружеството се водел навес за авточасти с площ от 432 кв.м. Според свидетеля това било склад за авточасти, в който се съхранявали и други неща. Преди 15 години една значителна част от този склад била изградена в масивен вид с панели, които били съставни части от демонтирани сглобяеми къщи, които дружеството притежавало в помощно стопанство в с. Овчеполци. През 2005-2006 г. с тези панели се облепила една част от навеса, за да стане масивен и за да се съхраняват под ключ различни материали. Другата част останала навес. Според свидетеля процесните 52 кв.м били изградени с панели, под ключ и вътре се съхранявали материали на фирмата. Цялата сграда била продадена на ищеца, включително и спорните 52 кв.м. Според свидетеля тези 52 кв.м са част от общия склад, който общ склад е изграден от стари етернитови панели. За тези строителни дейности отговарял И. Й.. Дружеството „Ресурс-Комерс“ притежавало този навес от 1979 г., когато бил включен в активите му. Първоначално този навес бил изграден от метална конструкция, имал покрив, но бил без стени и се състоял от метални клетки от 6 м на 4.5 м, отделени една от друга с олекотена метална мрежа и с врати. През 2005-2006 г. около 150 кв.м от общата конструкция от 432 кв.м облицовали с етернитови панели и процесните 52 кв.м попадали именно в тези 150 кв.м. Останалата част до 432 кв.м. останала в първоначалния си вид. По документи навесът се водел 500 кв.м, като разликата до 432 кв.м бракували, тъй като попадала точно на завоя, който се образува в този участък, най-вдясно до процесните 52 кв.м, и ТИР бутнал една от носещите колони, което наложило тази част да се бракува и фактически изчезнала една част от първоначалната метална конструкция от 500 кв.м. Ответникът Г. К., в чиито собствен терен попадат процесните 52 кв.м, през 2017 г. бутнал стените, изградени от стари панели, и изградил нов склад, с нови термопанели, с нов покрив и изградил нова врата, но не където била първоначалната врата, а в неговото място, което е в дясната част на склада на ищцовото дружество. Първоначалната врата била преградена от ответника с термопанел. Свидетелят И. Й. сочи, че същият бил в течение на цялото строителство от доста години, тъй като преди приватизацията от 1984 г. се занимавал с капитално строителство. Първоначално съоръжението било навес, изграден от метални колони с метални столици, с покрив от етернитови плоскости и без стени. Металните колони били захванати за асфалта. Отпред имало метални мрежи и посредством метални мрежи бил преграден на клетки. След приватизацията на дружеството този навес бил около 400 кв.м. Поради това, че в складовата базова влизали ТИР-ове, на завоя много пъти се засягала подпокривната конструкция на навеса от големите камиони; поради невъзможност да се изправи горната релса, се налагало да се реже цялата метална клетка и то около 4-5 м и така навесът започнал да намалява, като стигнал фактически до входа пред склада на ответника. Впоследствие свидетелят, напускайки като съдружник „Ресурс-Комерс“ ООД, получил в собственост през 2016 г. два склада и земя. През 2016 г. получил складовете, които продал на ответника, както и земята под тях. Относно процесния навес, свидетелят Й. визира, че към момента на продажбата навесът бил около 100 кв.м и попадал в неговия терен. Идеята на свидетеля била да бутне навеса. През 2016 г., когато придобил собствеността, подал молба до общината и бутнал около 30-40 м от този навес, които били до спорния обект. На място останали малко над 50 кв.м от този навес. Тогава свидетелят ангажирал Г. К., който вече бил купил единия склад и имал намерение да купи и другия, да построи процесния склад на въпросните 52 кв.м. Според свидетеля този склад бил построен в началото на 2016 г. от ответника К., към който момент свидетелят станал собственик на терена. Панелите, от които се изградили стените на този склад, и трудът били от ответника. Й. обяснява, че ответникът изградил три стени, тъй като четвъртата била стената на купения от него склад. След като ответникът изградил процесния склад в съществуващия му към настоящия момент вид, свидетелят продал на ответника основния склад, който фигурира в нотариалния акт, и идеални части от терена. Свидетелят Й. обяснява, че в нотариалния акт не било записано, че се продава и процесният склад, тъй като ответникът вече си го е бил построил със собствени средства и труд и с помощта на негов колега. Уточнява, че в един предходен момент около 100 кв.м от навеса били изградени със стени от стари панели, демонтирани от сглобяеми къщи, и спорната част от 52 кв.м също била оградена със стари панели. Ответникът К. използвал основната носеща конструкция от метални колони и на мястото на старите, изпочупени панели изградил стените с нови термопанели. Свидетелят не може точно да каже каква част от съществуващата конструкция ответникът запазил при изграждането на склада. Свидетелят П. М. сочи, че знае за процесния склад, тъй като в съседство притежава също складове. Той лично предложил на ответника да изградят този склад, който преди това бил навес, сайвант с етернитов покрив, без стени. Уточнява, че покривът от едната страна се държи за сградата, собственост на ответника, а от другата страна е желязна конструкция. Преди това металната конструкция била по-голяма, впоследствие част от нея била премахната от предишния собственик на терена и останали около две клетки, които също следвало да се премахнат. Ответникът се уговорил с предишния собственик на имота да не бърза да бута тези клетки, а да останат за ползване, да се покрият, за да може там да се прибира мотокарът. Свидетелят М. сочи, че познава и предишния собственик на имота, тъй като купил друг имот от него. Според М. свидетелят Д. С. също знаел за намеренията на ответника да изгради процесния склад в настоящия му вид и нямал възражения. Всяка сутрин Д. С. бил там, докато ответникът изграждал склада, и бил в течение на всичко, което се прави, без абсолютно никакви възражения. Според свидетеля мястото, където е построен въпросният склад, не било циментирано, нивото на терена било по-ниско и се пълнело с вода, поради което ответникът го повдигнал е 30 см и го циментирал. М. заявява, че лично той осигурил панелите, с които ответникът изградил стените и покрива на склада. Свидетелят лично изградил ел. и ВиК инсталациите в този склад, тъй като с ответника са приятели и по устна договорка се разбрали и М. да ползва този склад. Според свидетеля новопостроеният от Г. К. склад има три собствени стени и ползва четвърта на съседния голям склад. Първо поставили покрива на новата постройка, след което поставили задната къса и предната дълга част и после сложили врата. От първоначалната конструкция запазили само металните колони, които били захванати с бетон за терена.

Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали процесният имот представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗС, т.е. дали постройката е прикрепена трайно към земята и дали ищецът е собственик на тази постройка, която по своето предназначение представлява склад, самостоятелен обект на собственост.

Съдът е приел, че процесната сграда не е трайно прикрепена към земята и затова е движима вещ по критерия на чл. 110, ал. 1 ЗС. В това отношение се е позовал на заключението на вещото лице от съдебно-техническата експертиза, съгласно което металната конструкция, от която е изграден процесният склад, може да бъде отделена в цялост от повърхността на терена и да бъде преместена, без да губи своята конструктивна цялост и с възможност след преместването й да бъде използвана със същото или с друго предназначение. Визирал е, че конструкцията на процесния обект не е трайно прикрепена към терена и при преместването на обекта няма да се измени субстанцията и начина на ползване на земята. Съобразил е, че същата е закрепена към терена с анкерни болтове, което позволява разкачването й, респективно преместването й на друго място, без да се губи индивидуализацията й и без това да води до промяна субстанцията или ползването на земята. Въззивният съд е заключил, въз основа на събраните доказателства, включително свидетелските показания, че спорният склад представлява ,,преместваем обект“ по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Изложил е, че обстоятелството, че въпросният обект е заснет в кадастралната карта и е получил идентификатор, не е достатъчно основание да се приеме, че се касае за недвижим имот, тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.

Съдът е намерил за установено, въз основа констатациите на вещото лице и показанията на свидетелите И. Й. и П. М., че през 2016 г. Г. К. е извършил изцяло за своя сметка фактическо преустройство на металния навес, като запълнил три от стените с термопанели, а за четвърта стена е използвана стената на сградата с идентификатор ****. Ответникът е обособил и самостоятелен вход, помещението е било електрифицирано и водоснабдено. Както за изграждане на металния склад, така и за описаното преустройство, вещото лице не е открило строителни книжа.

Окръжен съд – Пазарджик е счел и че процесният склад не представлява самостоятелен обект на собственост. Посочил е, че от данните по делото се установява, че така, както е изграден в конструктивно отношение, той няма основи и една от стените му е съществуваща стена на съседен склад № 1. Обстоятелството, че процесният обект има самостоятелен вход, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице белег за самостоятелност, тъй като доказателствата за движима вещ са категорични. На практика, процесният обект теоретично е могъл да възникне като самостоятелен обект по актуалните му кадастрални данни след изменението на кадастралната карта от 2016 г., ако за изграждането му е било издадено разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект за преустройство (архитектурна, конструктивна, технологична, електро-, ВиК, отопление, вентилация, пожарна безопасности). Приел е, че отделянето на нов самостоятелен обект в резултат от извършено преустройство на съществуващ обект подлежи на отразяване в кадастралната карта, само ако е било разрешено от компетентните органи и при спазване на действащите технически норми. В разглеждания случай преустройството е извършено без одобрен проект и разрешение за строеж. Не може да се говори за самостоятелен обект при липсата на носеща основа, върху която да стъпят стените, липса на същински стени (на практика това са термопанели), липса на четири самостоятелни стени, липса на самостоятелно захранване с електричество и вода. Ето защо, такъв обект не може да се заснема в кадастъра като самостоятелен и затова презумптивната доказателствена сила на кадастралната карта е успешно опровергана по делото. Тъй като процесният обект не представлява самостоятелен обект на право на собственост, той не е могъл да бъде придобит от ищеца на посоченото от него основание - нотариалния акт, визиран по-горе. Неустановяването правото на собственост на ищеца е основание за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Формулира следните въпроси, за които твърди, че са обусловили решаващите мотиви на атакуваното решение:

1. Следва ли, при предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, съдът, когато констатира, че процесната вещ е движима, да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС, след като изследва дали са налице предпоставките за това;

2. Допустимо ли е при иск по чл. 108 ЗС съдът да прави разграничение дали процесната вещ е движима или недвижима, което разграничение е от значение за формиране на крайния извод на съда за формиране на волята му;

3. Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост склад, изграден с три оградни стени от термопанели и една обща със съседна сграда, притежаващ самостоятелен вход, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение - за склад;

4. Допустимо ли е въззивният съд, при произнасяне на решението си, да вземе предвид възражение, направено от въззиваемия едва пред втората инстанция.

Относно първите два въпроса жалбоподателят твърди, че те са от значение за прилагане на закона и развитието на правото.

За третия въпрос сочи, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 261/23.10.2013 г. по гр. д. № 3777/2013 г., решение № 19/27.01.2016 г. по гр. д. № 1600/2015 г., ІІІ г. о., решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г., ІІ г. о., а за четвъртия – в противоречие с т. 4 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът е депозирал отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на визираното тълкувателно решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

По първия въпрос от изложението към касационната жалба не е обосновано защо се твърди наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че законът и установената съдебна практика са категорични, че съдът се произнася по иска, с който е сезиран, само на предявените основания (така – ППВС № 1 от 10.11.1985 г.). В случая ищецът не се е позовал на добросъвестно владение по чл. 78, ал. 1 ЗС, поради което Окръжен съд – Пазарджик не се е занимавал с наличието на предпоставките на това придобивно основание. Съгласно чл. 120 ЗЗД, която разпоредба намира приложение и по отношение на придобивната давност на основание чл. 84 ЗС, давността не се прилага служебно.

По втория въпрос също не е аргументирано защо се твърди приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това той е зададен твърде общо и без връзка с решаващите мотиви на Окръжен съд - Пазарджик, доколкото принципно обсъждането на едни или други обстоятелства и доказателства по дадено дело винаги е свързано с конкретните твърдения на ищеца и възраженията на ответника.

Същевременно, налице е практика на ВКС – напр. решение № 45/26.07.2019 г. по т. д. № 1319/2018 г., І т. о., съгласно която за преценката дали намира приложение презумпцията на чл. 92 ЗС, от значение е обстоятелството дали спорният имот съставлява недвижима вещ или движима такава (доколкото принципно силата на приращението важи само за недвижимите вещи – постройки и насаждения). В настоящия казус Г. К. изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 92 ЗС, предвид обстоятелството, че складът е разположен в неговия поземлен имот.

Освен това този въпрос е формулиран при направено от жалбоподателя твърдение, че съдът е достигнал до убеждението, че бидейки движима, а не недвижима вещ, процесният склад не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост. В случая Окръжен съд – Пазарджик е намерил, че претендираната вещ (склад) не е самостоятелен обект на правото на собственост, не защото е движима вещ, а предвид характеристиките й – без основи и без самостоятелна четвърта стена (т.е., тъй като не представлява в целостта си обособен материален предмет).

По третия въпрос не се констатира соченото противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. В цитираните съдебни решения са разгледани различни от настоящата хипотези (самостоятелно складово помещение на приземния етаж в жилищна сграда; двуетажна масивна жилищна сграда, за която се твърди извършено преустройство в два самостоятелни жилищни обекта; пристройка-недвижим имот, към жилищна сграда), а дадените принципни отговори на въпросите, по които е било допуснато касационно обжалване, не са в колизия с изводите на Окръжен съд – Пазарджик.

Последният въпрос е неотносим към крайния изход на спора. Във връзка с него жалбоподателят е навел доводи, че едва във въззивната инстанция Г. К. се е позовал на липсата на строителни книжа и разрешения за процесния склад. Изложените от Окръжен съд – Пазарджик мотиви, че преустройството, в резултат на което е възникнал спорният обект, е било извършено без одобрен проект и разрешение за строеж, са допълнителни такива в подкрепа на основните му изводи за неоснователност на иска – че в случая става дума за преместваем обект, а не за недвижима вещ, както и че този обект няма характеристиките на самостоятелен обект на собственост, тъй като има само три самостоятелни стени и няма основи.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Ответникът по касационната жалба има право на направените разноски за адвокат пред ВКС в размер на 1000 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,