Определение № 459 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3400/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. Д. против определение № 104/26.06.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 126/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане от 17.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 343/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е върната подадената от Т. Г. Д. касационна жалба против постановеното по делото решение № 380/26.07.2019 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „Юробанк България” АД. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., намира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 17.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 343/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е върната подадената от Т. Г. Д. касационна жалба против постановеното по делото решение № 380/26.07.2019 г. Съдът се е мотивирал, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по търговски спор с цена на иска под предвидения минимум от 20 000 лв. По възраженията на жалбоподателя, че се касае за граждански спор, въззвният съд е посочил е, че делото е с предмет установяване на права и задължения по търговска сделка, каквато предвид чл. 286, ал. 2 ТЗ представлява договорът за издаване на златна кредитна карта, сключен между Т. Г. Д. и „Юробанк България” АД, а при определяне на родовата подсъдност на делото от значение е критерият за цената на иска, а не характерът на спора. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1. „При липса на банкова сделка как се пораждат задължения?”; 2. „Как се тълкува, че делото ми е търговско, а в двете предходни инстанции се разглежда като гражданско и никой компетентен юрист не оспори този факт?”; 3. „Как така неоторизирано длъжностно лице валидира пораждането на правоотношение с мен и банката и то в ден неделя 28.12.2008 г., при положение, че ищецът изрично е потвърдил, че в неделя не е възможно да подам заявление за кредитна карта?” и 4. „Защо окръжният съд кредитира непредставен банков договор от 2006 година, а в така представения договор от 2008 г. не е обсъждано това обстоятелство, че не е отразено притежаването на предходни или допълнителни кредитни карти?”. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. По поставените в изложението въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Същите са неотносими, тъй като не са разрешени в обжалваното определение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Отделно от това, жалбоподателят не обосновава и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те представляват оплаквания относно правилността на атакуваното определение и имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационното обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение