Определение № 2596 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 353/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 166 от 09.08.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 207/2024г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 57/18.01.2024г. по гр. дело № 643/2021г. на Окръжен съд-Бургас за отхвърляне искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от З. С. И., Д. К. Н. и И. З. И., тримата от [населено място], както следва: от З. И. - сумата 24 375 лева, представляваща паричната равностойност на правото на ползване, учредено в негова полза върху поземлен имот с идентификатор № *.*.*, намиращ се в зона Б, местност „*“, [жк], [населено място]; от З. И. и Д. Н. - сумата 3 350 лева - 57 бр. банкноти с номинал 50 лева и 5 бр. банкноти с номинал 100 лева, намерени в жилището на проверяваното лице; от И. З. И. - 38,64 ИД.части от ПИ с идентификатор № *.*.*, целият с площ 1 134 кв.м, намиращ се в зона Б, местност „*“, [жк], [населено място] на стойност 3 139,50 лева и от Д. Н. – 1 дружествен дял от капитала на „Ив енд По 13“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] на стойност 100 лева. Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. С подробни съображения оспорва решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на искането, поради липса на установено значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията поддържа, че е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като решението противоречи на ТР № 4/18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и постановеното след него решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д.№ 4647/2021г. на ВКС. Счита, че оспорваният съдебен акт е очевидно неправилен, тъй като въззивният съд е нарушил основополагащи процесуални принципи, гарантиращи обективно решаване на спора. Касаторът формулира въпрос, за който сочи, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: Съставна част от определяне на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства (отрицателния нетен доход), получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране. Ответниците З. С. И., Д. К. Н. и И. З. И., чрез адв.П. Х., излагат съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.154, ал.1, вр.чл.142, ал.2, т.1, 2, 3 и 5, вр.чл.141 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), предявени от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от тримата ответници имущество на обща стойност 30 964,50 лева (след заявени от ищеца на два пъти частични откази от исковете - от първоначално предявения размер 217 108,90 лева на 160 422,29 лева и от 160 422,29 лева на 30 964,50 лева и прекратяване на производството в тези части). Апелативният съд е установил от фактическа страна, че ответникът З. И. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 251-3M-362/2017г. по описа на ОДМВР - Бургас, пр.пр.№ 627/2017г. по описа на СП за престъпление по чл.196а, вр.чл.195, ал.1, т.3, 4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.6 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ). Комисията е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на И. за периода от 17.07.2009г. до 17.07.2019г. и е констатирала такова в размер 421 577,26 лева. С присъда № 111/28.05.2020г. по нохд № 1024/2019г. на ОС-Бургас, частично изменена с решение № 540/01.12.2020 г. по внохд №217/2020г. на АС-Бургас, изменено с решение № 78/20.05.2021г. по н.д.№ 195/2021г. на ВКС, З. И. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и т.5, вр.чл.194 ал.1 от НК и е осъден на три години „лишаване от свобода“ ефективно; признат е за невиновен и е оправдан по обвинението по чл.196 „а“ от НК; на основание чл.45 ЗЗД, И. е осъден да плати на „Интерснак България” ЕООД сумата 5 384,23 лева-имуществени вреди, заедно с лихвите, считано от датата на деянието до окончателното изплащане; осъден е да плати заедно със съизвършителя поравно на „Спиди“ АД сумата 5 322,14 лева-имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на деянието и на „Петров ЕВГ“ ЕООД - сумата 15 480,12 лева-имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на деянието. Установено е, че З. И. и Д. Н. са били във фактическо съжителство от 2009г.; сключили са граждански брак на 22.07.2015г.; през 2011г. е роден синът им И. З. И., а дъщерята на ответницата от предходна нейна връзка живее със семейството. На 05.02.2019г. след извършено претърсване и изземване в дома на ответниците са намерени и иззети 57 бр. банкноти с номинал 50 лева и 5 бр.банкноти с номинал 100 лева. Въззивният съд е установил, че в проверявания период-от 17.07.2009г. до 17.07.2019г. ответникът е отчуждил, придобити преди началото на периода недвижими имоти-магазин №36 с площ 7,20 кв.м, магазин № 44 с площ 25,50 кв.м и магазин № 37 с площ 12,50 кв.м в [населено място], които с постановления за възлагане от 30.09.2010г. по изп.дело № 20097040400262 на ЧСИ И. М., са възложени на „Имо пропърти инвестмънтс София“ ЕАД като купувач на публична продан. Тези имоти не са включени от Комисията в имуществото на И. към началото на проверявания период и не са оценявани. Преди началото на периода И. е придобил л.а.Сузуки Балено, който отчуждил с договор за покупко-продажба на 12.08.2009г. за сумата 300 лева, при пазарна стойност към 12.08.2009г. - 3 450 лева, съгласно заключението по СТЕ. В проверявания период ответниците са придобили следното имущество: на 30.12.2010г. Д. Н. е купила за 3 000 лева л.к. Фолксваген Пасат с пазарна стойност към този момент 8 000 лева, съгласно приетата СТЕ; на 12.03.2013г. Н. декларирала, че автомобилът е откраднат и на 02.12.2013г. по нейна сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е изплатено обезщетение в размер 5867,65 лева от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. На 06.06.2013г. Н. купила л.а.БМВ 320 Д за сумата 100 лева, който продала на 19.07.2013г. за сумата 300 лева, като според СТЕ, пазарната стойност на автомобила е 8 100 лева към 06.06.2013г. и към 19.07.2013г.; на 07.06.2013г. Н. купила л.а.„Мерцедес Е 270“ за сумата 1 000 лева, а на 31.01.2019г., чрез договор за замяна го отчуждила за л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“. Според СТЕ пазарната стойност на л.а.„Мерцедес Е 270“ към 07.06.2013г. е 16 060 лева и 6 000 лева към 31.01.2019г.; на 15.04.2019г. придобитият чрез замяна от Н. л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“ е продаден за сумата 9 500 лева; пазарната стойност на този автомобил според СТЕ към 15.04.2019г. е 15 335 лева. На 07.03.2014г. Н. купила л.а. „Фолксваген Голф“ за сумата 500 лева, като на 12.07.2018г. декларирала, че автомобилът е предаден за разкомплектоване. Според СТЕ пазарната стойност на това МПС към 07.03.2014г. е 3 500 лева, а към 12.07.2018г. – 1 860 лева, в случай, че се оценява като скрап пазарната му стойност към 12.07.2018г. е 250 лева. Установено е, че по разплащателна сметка с дебитна карта в лева с IBAN: BG * с титуляр Д. К. Н., открита на 09.01.2006г. и закрита на 24.10.2014г., началното салдо е 42,39 лева. Д. Н. е едноличен собственик на капитала в „Ив енд По 13“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], регистрирано през 2013г. с капитал 100 лева, внесен с вносна бележка от 19.02.2013г. по сметка на дружеството в Райфайзенбанк (България) ЕАД. С нот.акт за учредяване право на ползване и за покупко-продажба на недвижим имот № *, том 3, рег.№ 3301, дело № 337/21.09.2017г. М. Н. М. учредила: в полза на З. И. право на пожизнено ползване върху южната 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *.*.* по КККР в зона Б (м.„*“),[жк], [населено място] с площ 1134 кв.м, отреден „за жилищно строителство и обществено обслужване“, срещу сумата 900 лева, която сума е получена изцяло в брой; в полза на И. П. - право на пожизнено ползване върху северната 1/2 ид.ч. на същия ПИ също срещу заплащане на сумата 900 лева, която сума е изплатена изцяло в брой. Със същия нот.акт М. продала на И. И., представляван от законните си представители З. И. и Д. Н., ведно с вече учреденото право на ползване в полза на З. И., южната 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *.*.* за сумата 4 000 лева; посочено е, че цената е платена от дядото на купувача С. Г. И. с цел да го дари със сумата; и на З. П., ведно с вече учреденото право на ползване в полза на И. П., северната 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *.*.* също за сумата 4 000 лева. Към датата на внасяне на исковата молба в съда поземлен имот с идентификатор *.*.* е разделен на два имота - ПИ с идентификатор *.*.* с площ 567 кв.м (северна част) и ПИ с идентификатор *.*.* с площ от 567 кв.м (южна част). Според заключението по СТЕ пазарната стойност на учреденото право на ползване на З. И. върху ПИ с идентификатор *.*.* към датата на придобиването му е 16 691 лева, а пазарната стойност на правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземления имот след учреденото върху него право на ползване е в размер на 4 708 лева. Съгласно допълнителната СТЕ пазарната стойност на учреденото право на ползване на ПИ с идентификатор *.*.* към датата на подаване на исковата молба е 12 488 лева, а пазарната стойност с вече учреденото право на ползване на същия поземления имот към същия момент е 8 726 лева. Въззивният съд е установил, че в края на периода ответниците разполагат със следното имущество: право на собственост на И. И. върху ПИ с идентификатор *.*.* и учредено в полза на З. И. право на ползване върху същия ПИ на обща стойност 21 399 лева, съгласно СТЕ; 120,48 лева-налични по банкови сметки; 3 350 лева-иззетите от жилището на ответника З. И. на 05.02.2019г. парични средства; Д. Н. притежава дружественият дял в „ИВ енд По 13“ ЕООД на стойност 100 лева, т.е. в края на проверявания период ответниците разполагат с имущество на обща стойност 24 969,48 лева. Обсъдил е заключението по първоначалната СИЕ по поставените от Комисията задачи, според което приходите на ответниците за проверявания период (без изплатените печалби от хазартни игри) са общо 59 528,18 лева; обичайните и извънредни разходи са 195 006,53 лева; съответно нетният доход е отрицателна величина -135 478,35 лева. Съгласно заключението на СИЕ по въпросите, поставени от ответниците, приходите на ответниците в проверявания период са 275 536,85 лева; обичайните и извънредни разходи за същия период са 161 434,40 лева, съответно нетният доход на ответниците за проверявания период е в размер 114 102,45 лева. Въззивният съд е изложил съображения, че при стойност на придобитото в проверявания период и налично в края му имущество на стойност 24 969,48 лева и в двата варианта на заключението на СИЕ не е налице значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС, според която нетният доход може да бъде само нулев, но не и отрицателна величина; стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лева стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Следователно, в случаи (като настоящия), когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лева, няма как да се формира значително несъответствие по смисъла §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ. Предвид това съдът е посочил, че дори да се възприеме варианта, при който нетният доход възлиза на отрицателна величина (-135 478,35 лева), при което са липсвали разполагаеми средства за придобиване на имуществото, в този случай при нетен доход 0 лева и придобито в проверявания период и налично в края му имущество на стойност 24 969,48 лева, несъответствието би било в размер 24 969,48 лева, т.е. по-малко от 150 000 лева. По изложените съображения съдът е приел, че поради липсата на доказано „значително несъответствие“ между нетния доход на ответниците и придобитото от тях в проверявания период и налично в края му имущество, искането за отнемане на това имущество е неоснователно. При тези решаващи мотиви Върховният касационен съд намира, че атакуваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Решението не е очевидно неправилно, както сочи касаторът. От съдържанието на мотивите не се установява съдът да е приложил закона в неговия обратен смисъл, да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Наведените от касатора доводи за очевидно неправилно приложение от страна на въззивния съд на несъществуващ в закона стойностен праг на имуществото, на първо място не съответства на приетото от съда, а на следващо представляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, което не могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и по поставения въпрос, който не удовлетворява сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, според която имуществото, което подлежи на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023г., в сила от 6.10.2023 г.). Въззивният съд се е съобразил с тази съдебна практика, а наличието на такава по поставения въпрос, ведно с липсата на обективна необходимост от промяната й, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения, решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ касаторът следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева. Комисията следва да бъде осъдена, на основание чл.38 ЗАдв, да плати на процесуалния представител на ответниците сумата 2 500 лева -адвокатско възнаграждение, определено с оглед вида и характера на делото, фактическата и правната му сложност, осъществения обем на адвокатска защита (изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба с изразено становище по изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, без осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание) и при съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв (възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован). Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО