Определение № 5137 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. Г. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. касационна жалба против въззивно решение № 158 от 16.04.2025г. по в.гр.д.№ 223/2025г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение № 131 от 4.02.2025г. на Районен съд Плевен като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 579 от 8.07.2024г. на изпълнителния директор на „ЕСО“ ЕАД и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност „Ръководител сектор РЗАТТ“, отдел Плевен, Управление “МЕР Плевен“, Сектор „РЗА Телемеханика и телекомуникации“ и за присъждане на обезщетение от 26 779.08лв. за оставане без работа за периода 10.07.2024г. – 10.01.2025г. и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е преценил извършеното уволнение за законосъобразно поради доказване от страна на работодателя на извършването на посочените в заповедта за уволнение нарушения по чл.187, т.8 и т.10 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на други задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, включително Правилника за вътрешния трудов ред. Прието, че видно от длъжностната му характеристика, ищецът е имал достъп до информация относно състоянието на мрежата, планирани реконструкции, развитие и ремонти на мрежата, предстоящи изключвания и налагани ограничения, която представлява „търговска чувствителна информация“, по смисъла на т.7.1, б.“б“и „в“ от Програмата за съответствие на ЕСО“ЕАД Работодателят е установил, че ищецът е собственик и управител на две дружества – „Белмондо“ЕООД и „Кати Сън Системс“ООД, за които по делото е установено, че имат присъединени общо 44 обекта за производство на електрическа енергия от ВЕИ -фотоволтаични електрически централи и те са със сключени договори за достъп до електроразпределителната мрежа, както и други 19 обекта за съхранение на електрическа енергия на „Белмондо“ЕООД, с оглед сключено споразумение към договор за достъп и пренос на енергия по реда на чл.116, ал.11 ЗЕ. Съобразно така установените факти, въззивният съд е приел за доказано твърдението за наличие на конфликт на интереси, който императивно е забранен със закона. За неоснователно е прието възражението за несъответствие на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение, доколкото е преценено че работодателят е съобразил всички релевантни обстоятелства относно - заеманата трудова функция от служителя, тежестта на извършеното нарушение, политиката на работодателя, възможните неблагоприятни последици от нарушението и от поведението на служителя. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава, както на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, така и на чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност. Счита, че в противоречие с посочена от него съдебна практика са разрешени въпросите относно задължението на въззивния съд при формиране на изводите си 1-2. да съобрази правилата на чл.12, чл.154 и чл.235, ал.2 ГПК, като прецени всички доказателства по вътрешно убеждение и основе решението си на приетите за установени факти и обстоятелства и Да изложи собствени мотиви по съществото на спора. Поставя и въпросът: 3. Налице ли е дисциплинарно нарушение на търсимо от работодателя трудово задължение, което не е регламентирано в трудовия договор или в длъжностната характеристика? Допустимо ли е по тълкувателен път да се извежда наличието на такова задължение от други норми на вътрешни актове на работодателя? Последният поставен от касатора въпроса е: 4. При спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание, следва ли съдът да извърши съдебен контрол относно съответствието между наложеното наказание и обстоятелствата, при които то е извършено, включително и като се изследва поведението на привлечения под дисциплинарна отговорност служител? Основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК е обосновано с липса на мотиви относно това – по какъв начин ищецът е използвал чувствителната търговска информация за да си набави имотна облага и по какъв начин тази информация е предоставила предимство на „Белмондо“ЕООД и „Кати Сън Системс“ООД при участието им на търговския пазар, доколкото те продават енергия по цени, определени от борсата и те са производители на електрическа енергия, а ответното дружество не е, а е сертифициран независими преносен оператор и осъществяваната от него дейност е различна. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Ц., чрез процесуалните представители юрисконсулти С. и В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по нито един от поставените въпроси, доколкото за тях не е налице нито едно от посочените от касатора две специални основания за допустимост. Съображенията: Първите два поставени от касатора въпроси са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, но за тях липсва специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на Върховния касационен съд /напр.т.д. № 323/2008г. на І т.о., гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о./, съгласно която съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и в случая това е направено. Мотивите му, макар и кратки, са ясни и съдържат произнасяне по наведените доводи. В случая е било безспорно, че нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика изрично не е вписана забрана за служителя да встъпва в договорни правоотношения с производители на електрическа енергия и това обстоятелство е посочено в заповедта за уволнение. За това правното основание, на което е издадена е чл.187, т.10 КТ - неизпълнение на други задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, включително Правилника за вътрешния трудов ред. В случая те са Програма за съответствие на ЕСО ЕАД /която съгласно чл.81к, ал.1 от Закона за енергетиката е задължителен публично достъпен акт, който влиза в сила след одобрение от КЕВР и в който „се посочват мерки за недопускане на дискриминационно поведение на оператора, както и конкретните задължения на служителите на оператора за постигане на тази цел“/, Закона за енергетиката, Колективния трудов договор и Етичния кодекс на дружеството. Фактът на запознаване с Колективния трудов договор и Етичния кодекс е удостоверен с положен от ищеца подпис, а обстоятелството, че подписът е негов е удостоверен с прието по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза. В този смисъл, третият поставен от касатора въпрос /дали е налице дисциплинарно нарушение без да е регламентирано в трудов договор или в длъжностната характеристика/ ирелевантен. Не е от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда и въпросът за допустимостта по тълкувателен път да се извежда наличието на такова задължение, доколкото в случая – то не се извежда по тълкувателен път, а пряко произтича от закона и други норми на вътрешни актове на работодателя. Относно последният поставен от касатора въпрос /касаещ преценката на съда относно съответствието между извършените нарушения и наложеното наказание/, то същият също не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. Видно от гореизложените мотиви –в случая е налице такава преценка, като сред релевантните обстоятелства, които въззивният съд е изброил попадат и тези, на които касаторът акцентира - обстоятелствата, при които нарушението е извършено и поведението на служителя. Изложеното изключва наличието и на специалното основание по чл.280, ал.2 ГПК, доколкото очевидната неправилност предполага от съдържанието на постановения акт да е видно, че е приложена несъществуваща, отменена правна норма, или е приложена правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл при грубо нарушение на правилата на формалната логика, а в случая това не е така. Само по себе си обстоятелството, че не се съдържат мотиви - по какъв начин ищецът е използвал чувствителната търговска информация за да си набави имотна облага и по какъв начин тази информация е предоставила предимство – не води до очевидна неправилност на поставения акт, доколкото за да се приеме за извършено нарушението е достатъчно приемане от страна на съда осъществяване на несъвместима със заеманата длъжност дейност във връзка с производство на електрическа енергия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение