Определение № 194 от 16.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 995/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. С. Д. срещу определение № 101 от 06.02.2015г. по ч. т. дело № 242/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 20.10.2014г. по гр. дело № 14902/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 24. Излага доводи, че с обжалваното определение на СГС въззивният съд се е произнесъл по отправеното към него искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното от него въззивно решение в частта за разноските за първи път, поради което същото подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. Позовава се и на противоречие с определение № 762/03.12.2014г. по ч. т. дело № 2309/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски в размер 15 лв. – заплатена държавна такса. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу определение от 20.10.2014г. по гр. дело № 14902/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на въззивника – ищец [фирма] за изменение на постановеното по делото на 24.06.2014г. съдебно решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, съдебният състав на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че определението на съда за допълване или изменение на постановеното решение в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по искове с цена под 5 000 лв., е направен извод за необжалваемост пред ВКС на определението на СГС, постановено по молба по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските. Определението е правилно, съобразено със закона и е обосновано. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 24, определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите по т. 24 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение