Определение № 392 от 28.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1699/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д., чрез процесуален пълномощник, против решение № 685 от 09.04.2021 г., постановено по в. т. д. № 186/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 260837 от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3223/2020 г. по описа на Варненския районен съд, поправено с решение № 261765 от 22.12.2020 г., е отхвърлен предявеният от касаторката иск срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за заплащане на сумата 6 284.85 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП на 19.11.2019 г., при което са настъпили щети по л.а. ПОРШЕ КАЙЕН с рег. [рег.номер на МПС]. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи, че в случая не са налице предпоставките на чл.408 КЗ за освобождаване на застрахователя от отговорност и като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Оспорва се и изводът на съда, че не следва да кредитира част от свидетелските показания, като формиран в нарушение на съдопроизводствените правила. Допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните; 2/ Необходимо ли е да е налице причинно-следствена връзка между неизпълнение на задължение по застрахователен договор от страна на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, за да се породи право застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211 т.2 КЗ /отм./, респ. чл.408 ал.1 т.3 КЗ; 3/ Когато застрахованият е посочил друга дата на настъпване на застрахователното събитие, а по делото е установено, че застрахователното събитие е настъпило на предния ден, това представлява ли значително неизпълнение на застрахователния договор, с оглед интереса на застрахователя. Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК оспорва основателността на касационната жалба, без становище по приложното поле на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на исканата касационна проверка, по следните съображения: Формулираният трети въпрос не удовлетворява общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Той е обусловен от осъществяването на конкретни факти и подвеждането им към хипотезите на съответната правна норма, поради което е изцяло относим към правилността на въззивното решение. Съгласно цитираното тълкувателно решение, обосноваността и законосъобразността на изводите на съда стои извън предмета на предварителната селективна фаза от касационното производство, основана на правилата на чл.280 ал.1 ГПК. Процесуалноправният въпрос за задълженията на съда при постановяване на решението е от принципно значение за разрешаването на всеки материалноправен спор. В случая обаче необсъждането на доводите на касаторката, свързани с нормата на чл.408 КЗ, е поради формирания решаващ извод на съда, че в процеса изобщо не е доказано настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие, от което да произтича правото й на обезщетение. Съдът, след оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и съобразявайки множеството противоречия в тях /а не само относно датата на произшествието/, е приел, че липсват преки и безспорни такива, които да установят както настъпването на твърдяното ПТП на посочените в исковата молба дата и място, така и причиняването на описаните, несъществуващи до този момент, увреждания по автомобила в съответния отрязък от време и по съответния начин. Съдът е намерил, че в този случай е изцяло лишен от възможността да прецени предпоставките на чл.408 КЗ относно това, налице ли е основание застрахователят да бъде освободен от отговорност. По изложените съображения въпросът няма обуславящо изхода на спора значение, каквото е изискването на чл.280 ал.1 ГПК. Последното в пълна степен важи и за поставения материалноправен въпрос относно приложението на чл.408 КЗ, който, както вече се посочи, не е обсъждан от съда и поради това крайният резултат по делото не зависи от него. Предвид горното, искането за достъп до касационен контрол на решението на Варненския окръжен съд се преценява като неоснователно Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като от негова страна не е осъществена защита за производството по чл.288 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение