Определение № 306 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 673/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 19.11.2020г. по гр.д.№550/2020г. на ОС Велико Търново, с което е уважен иск предявен на основание чл.422 ГПК. Жалбоподателят- Е. А. Е., чрез процесуалния си представител поддържа, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е очивидно неправилно и моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът –„ЕН Консулт” ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е приел за установено по отношение на Е. А., че дължи на –„ЕН Консулт” ЕООД сумата от 10 976,18 лв. (десет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева 18 ст.) с включен ДДС, представляваща неизплатена и дължима част от възнаграждението, уговорено в чл.9, ал.1 от договор за консултантски услуги от 26.03.2015г., за извършената от изпълнителя и приета от възложителя работа по договора за консултантски услуги от 26.03,2015г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 18.02.2019г., до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 420/19.02.2019г. по ч. гр. дело 310/2019г. по описа на ГОРС. Със същото решение въззивният съд като е отменил първоинстанционото решение е приел, че разноските по Заповед № 420/19.02.2019г. по ч. гр. дело 310/2019г. по описа на РС Горна Оряховица се дължат в размер от 1066 лв. Установено е, че по ч.гр.д. № 310/2019г. на Районен съд Горна Оряховица има издадена заповед за изпълнение на парично вземане на„ЕН Консулт” ЕООД срещу Е. А., срещу която последния е подалвъзражение и е предявен иск заустановяване на вземането. Установено е също така, че между страните е сключен договор за консултантски услуги от 26.03.2015г., с предмет изготвянето на бизнес план и управление на проект „Изграждане на складова сграда за инвентар, ограда, закупуване на кошери и софтуер за управление на земеделското стопанство", съгласно изискванията на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година". Констатирано е, че в чл.1, ал.2 от договора за консултантски услуги, страните са постигнали съгласие, че консултантските услуги по ал. 1 включват: т. 1. Подготовка на заявление за подпомагане; т.2. Изработка на бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта; т.3. Съдействие при поискване от страна на ДФ „Земеделие" на допълнителна информация или отстраняване на допуснати пропуски до одобрение на проекта; т.4. Съдействие при отчитане и управление на проекта; т.5. Подготовка на заявки за плащане; т.6. Съдействие при поискване от страна на ДФ „Земеделие" на допълнителна информация или отстраняване на допуснати пропуски до изплащане на финансовата помощ. Констатирано е, че съгласно чл.9, ал.1, ал.2 и ал.4 от договора, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер от 16 800 лв. с включен ДДС, в едномесечен срок от подписване на договор за финансово подпомагане между възложителя и ДФ „Земеделие", като разплащането да се извърши по банков път срещу надлежно издаден документ. Установено е, че между страните на 30.04.2015г. е подписан приемо-предавателен протокол, с който се установява, че ищцовото дружество е изпълнило единствено и само задълженията си по договора, посочени в точки 1 и 2 на чл.1, ал.2 от този договор, т.е. че ищцовото дружество е окомплектовало и попълнило заявление за подпомагане, и е изготвило бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта. Констатирано е, от приложеното по делото писмено доказателство - квитанция за прием от 13.05.2015г., че на посочената дата Е. Е. е депозирал на посочената дата пред ДФ „Земеделие" - Разплащателна Агенция, заявление за подпомагане по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства", с вх. идентификационен номер 04/04/1/0/01030, а с уведомително писмо № 01-6500/9466 от 24.09.2015г., ДФ „Земеделие" го е уведомило ., че по подаденото от него заявление за подпомагане са установени липси/нередовности на документи, непълноти 6 и неясноти, подробно описани в писмото, както и са дадени указания за тяхното отстраняване. Установено е от приложената по делото разпечатка от ел. поща на 29.09.2015г., че Е. Е. е изпратил като прикачен файл горепосоченото писмо от ДФ „Земеделие" до ищеца, а видно от приетите по делото писмени доказателства - известие за доставяне, писмо вх. № 01-6500/9466 от 13.10.2015г. и множество приложения към него, съдържащи се в преписката по подадено заявление за подпомагане № 03-РД/748 от 23.02.2016г., ответникът е предоставил на ДФ „Земеделие" допълнителни разяснения и документи във връзка с полученото от него уведомително писмо. Констанироно е от писмените материали, съдържащи се преписката по подадено заявление за подпомагане № 03-РД/748 от 23.02.2016г., че на 19.02.2016г. комисия при ДФ „Земеделие" е изготвила отчет на съответствието по заявлението за подпомагане на ответника, като е дадена положителна оценка за окомплектованост, за съответствие на проекта с критериите за допустимост, както и е дадена окончателна оценка от 45 точки на проекта. Със Заповед № ОЗ-РД/748 от 23.02.2016г. на директора на ДФ „Земеделие, заявлението на ответника за подпомагане е одобрено, като стойността на проекта е 335 092.52 лв., одобрени са разходи в размер на 198 144,17 лв., както и субсидия в размер от 128 793,71 лв. Видно от писмените материали, съдържащи се преписката по подадено заявление за подпомагане № ОЗ-РД/748 от 23.02.2016г., на 02.03.2016г. е сключен договор между ДФ „Земеделие“ и Е.. Констатирано е от представена по делото пълната документация по сключване на договора между ответника и ДФ „Земеделие“, че същата отговаря на изискванията, заложени от фонда, като са приложени изготвените от ищеца документи. При тези данни съдът е счел, че от страна на ищеца е налице пълно и точно изпълнение на задълженията му по договора и условието за възникване на задължението за плащане на уговореното по договора възнаграждение по чл. 9, ал. 2 от същия, е настъпило - налице е сключен между ответника и ДФ „Земеделие “ договор за финансово подпомагане. Прието е, че при наличието на пълно и точно изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор, не е налице основание за редуциране на размера на дължимото се по същия възнаграждение. Прието е, че страните в чл. 9, ал. 1 от договора са уговорили конкретна цена, чийто размер е определен точно, като не са налице клаузи, които да обуславят размера на цената от размера на отпуснатата субсидия или от други критерии, поради което съдът е приел, че уговорената между страните цена се дължи изцяло в посочения в договора размер, а именно 16 800 лв. Установено е, че има авансово плащане на сумата от 500 лв., поради което дължимата цена следва да бъде намалена с тази сума, т.е. жалбоподателят-ответник поиска дължи на ищеца сумата от 16 300 лв. Прието е, че ответникът дължи и разноските по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение в размер от 1066 лв. съразмерно уважената част от иска. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представлява ли изпълнение на задължения в пълен обем по договор за консултански услуги, с оглед на съдебно признание отразено в протокол, че не са изготвени част от документите и не са представени от възложителя и следва ли в този случай дружеството да получи възнаграждение в пълен обем, дължи ли въззивния съд във всички случаи произнасяне по подадена въззивна жалба и следва ли въззивният съд да посочи в съдебния си акт номера на производството пред първоинстанционния съд. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и, че решението е очевидно неправилно, тъй като липсва произнасяне по депозирана въззивна жалба. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото основание. В практиката на ВКС се приема, че съгласно разпоредбата на чл.20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях и спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Посочва се, че съблюдаването на спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения за това, поради което съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. Застъпва се разбирането, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл.20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля. Посочва се, че договорът е двустранна сделка, с която страните постигат съгласие относно съществените елементи на сделката и могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В съотвествие с точното приложение на закона и при съобразяване с практиката съдът е приел, че уговореното в полза на ответното дружество възнаграждение се дължи, тъй като са настъпили предвидените в договора предпоставки за това. Що се касае до въпросите дължи ли въззивния съд във всички случаи произнасяне по подадена въззивна жалба и следва ли въззивният съд да посочи в съдебния си акт номера на производството пред първоинстанционния съд, то същите не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск. Жалбоподателят Е. Е. действително е подал въззивна жалба и същата с разпореждане от 15.07.2020г. е върната на РС Горна Оряховица за администриране, тъй като не е внесена държавна такса в размер на 168 лева. В съдебно заседание на 07.10.2020г. по гр.д.№550/2020г. ОС В.Търново е докладвана и постъпила жалба от Е. А. по отношение на първоинстанционното решение в частта му, с която искът е бил уважен за сума от 5323,82 лева, но във въззивното решение няма произнасяне по същата, като в мотивите е прието, че в тази част решението на районния съд е влязло в сила. Този недостатък на решението не може да бъде отстранен по реда на касационното обжалване, а само по реда на производство по чл.250 ГПК, за каквото няма данни да е проведено. Решението не е и очевидно неправилно поради непроизнасяне на въззивния съд по подадена от Е. А. въззивна жалба срещу решение от 20.02.2020г. по гр.д.№723/2019г. на РС Горна Оряховица по посочените по-горе съображения. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС - адвокатско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът