Определение № 76 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Я. окръжен съд № 125 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 302/ 2010 г. С посоченото решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на Я. районен съд по гр.д.№ 371/ 2010 г., като по този начин по предявените против касатора от Г. Ж. Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Д., извършено със заповед № 178/ 10.12.2009 г. на управителя на [фирма], възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „оператор” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 769,40 лв със законната лихва от 28.01.2010 г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки отрицателно на процесуалноправният въпрос могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство, ако касаят факти, които не са били спорни, не са посочени в исковата молба и относно които не са дадени указания в доклада по делото. Поставя и процесуалноправните въпроси съставлява ли изпълнение на задълженията на съда бланкетното даване на указания по чл.131 и чл.146 ал.2 от ГПК и дали при така дадени указания настъпват последиците по чл.133 и чл.266 от ГПК. Счита че по поставените въпроси има противоречива съдебна практика, както и че те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението. Ответникът по касация Г. Д. счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като както и да бъде отговорено на поставените от касатора въпроси, това не би се отразило на правилността на въззивното решение. Излага и доводи, че приложеното решение на ВКС от 12.07.2010 г. касае различен казус и не може да се разглежда като противоречащо на обжалваното решение, а приложените определения не съставляват съдебна практика по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Излага доводи, че повдигнатите от касатора въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли обжалването да не бъде допуснато. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - за основателно. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси обуславят въззивното решение (т.е. включени са в предмета на спора и са предпоставили правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). За да приеме, че не е доказано заповедта за уволнение на ищеца да е издадена от надлежно овластено лице, въззивният съд е отказал да приеме нови писмени доказателства по съображения, че е настъпила преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК. Игнорирани са доводите на ищеца, че в исковата молба липсата на упълномощаване не е наведена като конкретен довод за незаконосъобразност на процесното уволнение и че такъв факт не е докладван от първоинстанционния съд като стоящ в доказателствена тежест на ищеца. Видно от приложеното към изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решение на ВКС по гр.д.№ 788/ 2009 г., на въпроса могат ли да се събират доказателства пред въззивния съд за факти, за които първата инстанция в нарушение на чл.146 от ГПК не е указала в доклада си, че страната не сочи годни доказателства за тях, е отговорено положително. Следователно по въпроса е налице противоречива практика, а доколкото решението на ВКС е постановено по чл.290 от ГПК, това противоречие е основание за допускане на обжалването, но по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, а не по т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд