Определение № 4026 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5432/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6806/04.10.2023 година, подадена от С. И. С., против разпореждане № 805/14.09.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година. С обжалваното разпореждане е върната подадената от С. срещу определение № 264/05.05.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година, частна касационна жалба с вх. № 3671/16.05.2023 година, поради неотстраняването на нередовностите й в срок. В частната си жалба С. И. С. твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане като делото бъде върнато на Апелативен съд Варна за надлежното администриране на частната жалба.. С. И. С. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 25.09.2023 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 6806/04.10.2023 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При администрирането на подадената от С. И. С. срещу определение № 264/05.05.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година, частна касационна жалба с вх. № 3671/16.05.2023 година въззивният съд е констатирал, че в същата се съдържат искания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по чл. 82, ал. 3 от ГПК и за предоставяне на правна помощ. Във връзка с тези искания с разпореждане № 441/10.05.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година съдът е дал указания на С. И. С. в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства, актуални към датата на подаване на молбата, относно: 1.) конкретния размер на доходите си и тези на членовете на семейството му (удостоверения от НОИ за размер на отпусната пенсия или от НАП за размера на трудов и/или осигурителен доход); 2.) имущественото състояние, удостоверено с декларация, в която изрично е записано, че декларатора е осведомен за предвидената наказателна отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране; 3.) семейното си положение (удостоверение от съответната община); 4.) здравословното си състояние и това на членовете на семейството му (решения на ТЕЛК и други); 5.) трудова заетост; 6.) възраст; 7.) други доказателства, обосноваващи извод за липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като изрично е указано, че при неизпълнение в срок на горните указания, молбата за предоставяне на правна помощ ще бъде оставена без уважение. Тъй като С. не е изпълнил дадените му указания в срок с определение № 339/15.06.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година искането му за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение, като това определение е било потвърдено с определение № 2263/20.07.2023 година, постановено по ч. гр. д. № 2973/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. При постановяване на определението си съставът на ВКС изрично е постановил делото да бъде върнато на Апелативен съд върна за администриране на постъпилата срещу определение № 264/05.05.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година, частна касационна жалба с вх. № 3671/16.05.2023 година. При изпълнието на тези указания съставът на Апелативен съд Варна е констатирал, че жалбата е нередовна, поради което с разпореждане № 696/02.08.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година, е оставил същата без движение като е дал на С. едноседмичен срок от съобщението, в който жалбата трябвало да бъде приподписана от адвокат с препис за насрещната страна, като бъде представено ясно формулирано и приподписано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и обосновка кой е същественият материално правен или процесуално правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, с доказателства и актове обуславящи касационното обжалване, в случай, че касаторът се позовава на противоречива съдебна практика с препис за насрещната страна и доказателства за внесена държавна такса в размер на15.00 лева по сметка на ВКС, като изрично е указано, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната. В срока за отстраняване на нередовностите С. е подал молба с вх. № 5836/18.08.2023 година, с която отново е направил искане за освобождаване на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Съдът е приел, че доколкото спорът по обжалването е относно приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК жалбоподателят не дължи държавна такса, а искането за предоставянето на правна помощ не следва да бъде разглеждано поради наличието на влязъл в сила отказ за това. Прието е, че на С. И. С. трябва да бъде дадена последна възможност за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба. Предвид на това с разпореждане № 742/21.08.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година на С. отново е указано в едноседмичен срок от съобщението жалбата бъде приподписана от адвокат; да се представи изложение по чл. 280 от ГПК, приподписано от адвокат, относно основанията за допускане на касационно обжалване с обосновка коя от хипотезите на чл. 280 от ГПК се твърди, че е налице и кой конкретно е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл с акта си по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК; ако се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, да се посочи конкретния съдебен акт на върховната инстанция, който не е съобразен при постановяване на определението; ако се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, да се цитират и приложат копия от актове на КРБ или СЕС, които счита, че не са съобразени при постановяването на обжалваното определението; ако се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, да се уточни с какво конкретно разглеждането на жалбата ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; ако се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, да се обосноват оплакванията за вероятната нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното определение, като изрично е указано, че при неизпълнение на указанията в срок частната касационна жалба ще бъде върната. С. е бил уведомен за посочените указания на като в едноседмичният срок, който е изтекъл на, а и към настоящия момент нередовностите на жалбата не са отстранени. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК и частната касационна жалба правилно е върната на подателя й. В случая е без значение обстоятелството, че в срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба С. е подал ново искане за предоставяне на правна помощ. На първо място това искане не е придружено с доказателства, за да може да бъде преценено дали наистина са налице основания за това. На второ място по отношение на това искане е налице влязъл в сила съдебен акт, като с последващото искане не се сочат никакви доказателства за промяна на обстоятелствата след момента на влизането в сила на отказа. Такова поведение може да сочи на злоупотреба с право от страна на С. И. С., още повече, че видно от мотивите на предишните съдебни актове отнасящи се до предоставянето на правна помощ самият той не е представял доказателства за това, че не може да заплаща адвокатско възнаграждение въпреки даваните от съда указания за това. С оглед на горното не са доказани твърдените в частната жалба на С. И. С. основания за незаконосъобразност на разпореждане № 805/14.09.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година и същото трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение