Определение № 74 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 425/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. К. срещу определение № 286/19.11.2020 г., постановено по в.ч.т.д. № 361/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено определение № 260000/06.08.2020 г. по в.ч.т.д. № 344/2020 г. на Окръжен съд - Русе, с което е върната частната жалба на М. Г. К. срещу определение № 2968/10.07.2020 г. по гр.д. № 6290/2019 г. на Районен съд - Русе като просрочена. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. С обжалваното определение е прието, че определението на Районен съд - Русе от 10.07.2020г. по гр.д. № 6290/2019 г., с което е оставена без уважение молбата на М. Г. К. за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба е връчено на частния жалбоподател на 20.07.2020 г. В определението е указано, че може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му. Посочено е, че след като срока се брои на седмици, то съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът изтича в съответния ден на последната седмица. След като определението е връчено на 20.07.2020 г., то едноседмичният срок за обжалването му е изтекъл на 27.07.2020 г. /присъствен ден/. Частната жалба е подадена на 28.07.2020 г., т. е. след изтичане на срока за обжалване, поради което и определението за връщането й е правилно. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, но е срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Цитираната разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящия случай гражданското дело, във връзка с което е постъпила частната касационна жалба, е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу М. Г. К., с която на основаниe чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК да се признае, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1563,74 лв., от които 722,32 лв. главница по договор за потребителски кредит от 13.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 110,63 лв. договорна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 08.01.2019 г.; 36,00 лв. такса разходи; 629 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.07.2018 г. до 08.01.2019 г. /падежа на последна погасителна вноска/; 65,49 лв. обезщетение за забава за периода от 14.05.2018 г. до 29.08.2019 г., за които е издадена заповед № 2555/02.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5281/2019 г. на Районен съд - Русе. В настоящия случай предявеният положителен установителен иск е оценяем и цената му се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, като цената на иска не надвишава 5000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение