Определение № 5879 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1160/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 647 от 30.01.2024 г., подадена от името на Г. Д. М., чрез адв.П. Д. упълномощен от законния представител на малолетната касаторка – Л. М. И.-Н., срещу решение № 429 от 14.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 488/2023 г. на Окръжен съд – Перник, с което частично е обезсилено и частично е отменено решение № 450 от 28.04.2023 г. по гр.д № 1411/2022 г. на Районен съд – Перник, вместо което е постановено за осъждане на ответницата Г. Д. М. да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД на ищцата В. К. Д. сумата 10000 лева, получена от наследодателя на ответницата Д. М. на 23.09.2020 г., с която той се обогатил за сметка на ищцата; ответницата е осъдена на основание чл.74, ал.2 ЗС вр.чл.72 ЗС да заплати на ищцата и сумата 20000 лева, с която се увеличила стойността на имот на Д. М. вследствие на извършени от ищцата подобрения.

Касаторът твърди нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати от съда, както и необоснованост. В нарушение на материалния закон въззивният съд приел, че ищцата е била владелец на имота на Д. М.. Според касатора тя била държател без права по чл.72 и чл.74 ЗС.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по следните формулираните процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като отговори на всички доводи и възражения на страните?; 2. Дали ищцата е владяла имота през процесния период с намерение да стане собственик на 1/2 идеална част от него?; 3. Лицето, живеещо на съпружески начала в имот, собственост на другия партньор, осъществява ли владение върху имота или осъществява търпимо действие със съгласието на собственика?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. Д. изразява чрез адв.Т. М. становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Тя е против въззивно решение, което подлежи на обжалване. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени предявените от В. Д. срещу Г. Д. М. главни искове за заплащане на сумата 10000 лева, получена от Д. М. на отпаднало основание, и сумата 20000 лева, с която се увеличила стойността на имот на Д. М. вследствие на извършени от ищцата подобрения. Постановил осъждане на ответницата да заплати посочените суми по предявените главни искове. Обезсилил решението на районния съд, с което се били отхвърлени евентуалните искове, поради отпадане на вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата и Д. М. живели на съпружески начала в периода от 2016 г. до 27.11.2021 г., когато М. починал. Ответницата е негов наследник по закон. Двамата споделяли общо домакинство, искали да си купят къща с двор, където да прекарат старините си. Когато харесали дворно място в [населено място], ищцата изтеглила банков кредит от 20.09.2020 г. и превела на К. М. сумата 10000 лева за закупуване на имота. Мястото било придобито от Д. М. с договор от 05.10.2020 г. за цена 10000 лева. Съдът приел, че със смъртта на Д. М. е отпаднало основанието, на което той получил на 23.09.2020 г. сумата 10000 лева, която ищцата му превела по банков път за закупуване на недвижимия имот в [населено място], придобит от него на 05.10.2020 г. По втория иск за заплащане на увеличената стойност на имота, придобит от М., съдът приел, че разходите за извършване на посочените в исковата молба подобрения възлизат на сумата 16070,05 лева; увеличената стойност е 34700 лева. След анализ на данните за преведени от ищцата на М. суми в общ размер 15800 лева е направен извод, че финансирането на подобренията в имота – строителство на къща в дворното място – е извършено със средства на ищцата, която на 19.02.2021 г. изтеглила втори кредит за 17000 лева. Посочил съображения, че ищцата е направила значителни подобрения в имота на Д. М. по време на фактическото им съжителство, продължило около пет години, с намерението за съвместно ползване заедно със собственика. Подобренията са извършени с негово знание и съгласие. Съдът изложил, че за подобренията, извършени със средства на ищцата в имота на ответника, докато двамата живеели на съпружески начала, следва да се приложи нормата на чл.74, ал.2 ЗС, препращаща към правилата на чл.72 ЗС. Съображенията са, че извършването на значителни подобрения в подобни случаи надхвърля обикновеното ползване и се приравнява на упражняване фактическа власт върху имота с намерение за своене. Поради това въззивният съд приел, че ищцата има право да получи от ответницата като собственик на имота сумата, с която се е увеличила стойността му в резултат на вложените от нея средства.

При така постановеното от въззивния съд решение следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Въззивният съд не се е произнесъл по формулираните от касатора въпроси и в този смисъл не е налице общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване. Първият въпрос е поставен общо, без обосноваване от касатора кои негови доводи и възражения не са обсъдени. Това препятства възможността да се прецени относимостта на поставения въпрос към въззивното решение. Вторият въпрос е фактически, а не правен. Третият въпрос също е фактически. Отговорът му предполага обсъждане на доказателствата по делото. Въззивният съд е обосновавал приложимостта на правилата за добросъвестния владелец с извода си, че действията на лице, което по време на фактическо съжителство със собственик на имот извършва значителни подобрения в имота, сочат на намерение на ищцата да свои имота и да упражнява владение върху него, предвид липсата на противопоставяне от собственика, а напротив – установено приемане на извършените подобрения. Този извод е в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС – решение № 114 от 29.05.2019 г. по гр.д. № 3715/2018 г. на ВКС, ІV г.о., в което по въпроса има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, живяло със собственика на имота на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство, е прието, че лицето, с което собственикът на имота е живяло на семейни начала и е извършило разноски по време на съвместното им съжителство, ако е упражнявало фактическата власт с намерение за своене, има право на вземане за подобрения, а ако е държател – право на вземане за сумата, с която собственикът се е обогатил за негова сметка до размера на обедняването му. В случая въз основа на установените факти въззивният съд е обосновал извод за осъществявана от ищцата фактическа власт с намерение за своене на имота, поради което е приравнена на добросъвестен подобрител. По изложението съображения е уважен предявеният главен иск с правно основание чл.74, ал.2 вр. чл.72 ЗС.

Касационно обжалване не може да се допусне. В полза на ответницата следва да се присъди сумата 2500 лева – разноски пред настоящата инстанция, съобразно заявеното искане и представеното доказателство за извършване на разхода.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение