Определение № 1282 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. В. срещу въззивно решение от 26.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 320 /2010 г. на В. окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено частично решение на В. районен съд в частта, с която иск за изменение на издръжка е отхвърлен за разликата над 80 лева до 120 лева и вместо това искът е уважен за тази разлика. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 120 лева до пълния предявен размер 200 лева. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите дали мотивите на въззивното решение следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност по въпроса дали е налице основание за изменение – увеличение на издръжката; дали въззивният съд не следва да извърши собствени преценки и изложи собствени мотиви, за което жалбоподателят твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.19 от ТР № 1 /2000 г. на ВКС за въззивното производство и с ППВС № 5 /1970 г., че противоречието със задължителната практика на ВКС е основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Ответникът в това производство не изразява становище. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. Производството пред първоинстанционния и въззивния съд е по действащия ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по наведените във въззивната жалба на ищеца доводи за неправилност на решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 80 лева до предявения размер от 200 лева, като при това въззивният съд се е произнесъл по предпоставките за уважаването на иска за увеличение на издръжката и по-конкретно е извършил преценка на конкретните нужди на малолетното дете, на необходимостта от разпределението на необходимата издръжка между двамата родители съобразно възможностите им, като се съобрази и кой упражнява родителските права, при което е обсъдил възможността на ответника да дава издръжка и липсата на особени затруднения за това. Изведените въпроси са процесуалноправен – за самостоятелните мотиви и материалноправен – за преценката на предпоставките за увеличаване на месечната издръжка. Въззивното производство е разгледано по реда на ГПК от 2007 г., поради което за него не е приложимо приетото с ТР № 1 /2000 г. на ВКС за въззивното производство, което урежда приложението на друго въззивно производство по измененията на ГПК от 1952 г. (отм.). Поради което първият въпрос не е обусловил изхода от спора. Разрешенията на въззивния съд относно необходимостта и размера на дължимата от жалбоподателя издръжка не са в противоречие, а са в съответствие с цитираното ППВС № /5 /1970 г. и по точно с неговите точки 2, 4, 6 и 7. Поради което наведените основания по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване не са осъществени. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът