Определение № 666 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 541/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на Л. Л. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. К., срещу определение №203 от 10.05.2012 г. по гр. дело №45/2012 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 10.10.2011 г. по гр. дело №6700/2011 г. на Софийския градски съд относно иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ за сумата 2 346 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него предмет на обжалваното въззивно решение са основни и съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо касационната му жалба е допустима. Ответникът У. [фирма], [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Това е така, защото цената на иска е до 5 000 лв., поради което въобще не може да се обсъжда дали има въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.