Определение № 8 от 07.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Х. срещу решение от 02.04.2012г по гр.дело № 11723/2011г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение от 24.06.2011г по гр.д № 38301/2010г на СРС в частта, с която иска на касатора по чл. 200 от КТ, за обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване и усложнения е отхвърлен до пълния предявен размер. Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1т. 3 ГПК ,по материално правен въпрос относно приложението на чл. 200 ал.1 КТ Ответникът [фирма] не е взел становище. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Формулиран е материалноправен въпрос, дали при прилагането на чл. 200 ал.1 КТ в случаите, когато заболяването на работника е пожизнено, с прогресиращ ход на развитие въпрос, от което няма окончателно излекуване, се дължат суми за обезщетение на имуществени вреди пожизнено. Преди всичко,в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът следва да посочи правен въпрос, който е от от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая изложението не съдържа въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, а въпрос, който по процесуални съображения, свързани с предметните предели на спора, въззивният съд не е разрешавал, тъй като не е включен в предмета на делото. Касаторът счита, че е сезирал съда с искане да му се присъди пожизнено месечното обезщетение от 110 лева за имуществени вреди от ексцес на заболяването. Въззивният съд се е позовал на исковата молба и направеното по нея уточнение от самия ищец пред първа инстанция, че периодът на исковата претенция е до завеждане на исковата молба. Така е констатирано е, че обжалваното първоинстанционно решение е произнесено по спорния предмет изцяло. Наред с тази проверка е изтъкнато, че с въззивната жалба недопустимо се претендира произнасяне по иск, какъвто не е предявяван. В изложението решаващо произнесеният процесуален въпрос не се коментира, поддържа се единствено, че е неправилен отрицателният извод за това нуждае ли се ищецът пожизнено от суми за лекарства, във връзка със заболяването. Решаващ извод на въззивния съд в този смисъл няма. От съдържанието на решението и решаващите мотиви на съда, не следва и направения от защитата извод- за произнесена и отхвърлена искова претенция за времето след 29.07.2010г. В действителност, искът е отхвърлен до пълния предявен размер, за периода от 01.04.2004г до 23.04.2007г, като погасен по давност.В тази връзка изложението, а също и касационната жалба, не съдържат оплаквания или коментар. Съдържателни съображения във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също липсват. Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.