Определение № 3230 от 13.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ИНТЕРМЕТАЛ ГРУП“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. К. Г., срещу въззивното решение № 5/27.01.2025г. по в.т.д. №193/2024г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 255 от 07.10.2024г. по т. д. № 238/2023г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът на „Интерметал Груп“ ЕООД срещу А. А. В. за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижими имоти, инкорпориран в нотариален акт № 94, том І, рег. № 336, дело № 86 от 09.02.2015г. поради накърняването на добрите нрави.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Счита, че е установена липса на еквивалентност на престациите, тъй като от заключението на съдебно-оценителната експертиза е видно, че пазарната стойност на продадените имоти е 49 270 лв. / без включен ДДС/, а уговорената продажна цена е 9 800 лв., което води до накърняване на добрите нрави. Поддържа, че съдът не е взел под внимание съдебно - оценителната експертиза, като е ценил единствено свидетелските показания, но не и останалите доказателства по делото. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Налице ли е нееквивалентност на насрещните престации при условие, че има значителна разлика на договорената цена както с данъчната оценка, така и с пазарната стойност на имота?“, като касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формираната с решение № 288/29.12.2015 по гр.д.№2293/2015г. на ВКС, 3 г.о., решение № 834/26.10.2009г. на ВКС по гр.д. № 136/2009г. на ВКС, 1 г.о. и др.;

2. „При наличие на явна нееквивалентност в насрещните престации може ли тази нееквивалентност да се счете за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД?“, по който поддържа произнасяне в противоречие с решение № 1444/04.11.1999г. по гр.д.№753/1999г. на ВКС, 5 г.о., решение №452/25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г., на ВКС, 4 г.о., решение №1291/03.02.2009г. по гр.д.№5477/2007г. на ВКС, 5 г.о., решение №906/30.12.2004г. по гр.д.№1106/2003г. на ВКС, 2 т.о., решение №277/26.01.2015г. по гр.д. №1962/2014г., 3 г.о. и др.;

Ответницата по жалбата – А. А. В. оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 20.06.2025г., подаден чрез процесуалния й представител – адв. С. Й.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за продажба на недвижим имот, инкорпориран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 336, дело № 86/2015г., по силата на който „Интерметал Груп“ ЕООД, чрез пълномощника си В. К. А., е продал на А. А. В. собствен на дружеството недвижим имот, находящ се землището на [населено място], област Бургаска, ЕКАТТЕ 17974, представляващ поземлен имот с площ от 6.001 декара, начин на трайно ползване - съоръжение за поддържане, находящ се в местността „Долапски дол“, представляващ № 000361 по картата на землището, при съответно посочени граници, ведно с построените в терена административна сграда /полумасивна/, на един етаж, застроена на площ от 82 кв. м., полумасивна постройка /ремонтна работилница/, застроена на площ от 69 кв. м. и навес, застроен на площ от 360 кв. м. за сумата от 9 800 лева, която продавачът е получил напълно и в брой от купувача преди подписването на нотариалния акт. Посочено е, че данъчната оценка на имота е 26 482,70 лева.

АС – Бургас е приел за установено и че за периода от 20.11.2009 г. до 11.12.2014г. и от 30.06.2022г. и понастоящем В. К. А. е бил едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество, като към момента на сключване на процесната сделка В. К. А. и ответницата са били във фактическо съжителство, от което имат родено общо дете, видно и от удостоверение за раждане № [ЕГН] от 09.01.2018 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1266 от 29.12.2017 г. От ангажираните гласни доказателства съдът е заключил, че съвместното съжителство между А. В. и В. А. е било през периода 2013 година - 2021 година. Въззивният съд е посочил, че от заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че средната пазарна стойност на процесните недвижими имоти възлиза на сумата от 49 270 лева, от която 12 530 лева - земя и 36 740 лева – сгради, като в конкретния случай е приложен методът на посредственото сравнение, който метод се прилага при използване на пазарни свидетелства за сходни обекти/активи - недвижими имоти.

Апелативният съд е посочил, че установяването дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Преценката за нищожност всякога следва да е конкретна, с оглед на установените по делото факти, свързани с индивидуалния интерес на всеки правен субект - страна по сделката, на конкретно установени факти за цената на сделката, за данъчната оценка и пазарната цена, като само съпоставката на всички установени факти във всеки конкретен случай, би могла да формира извод за такава липса на еквивалентност на насрещните престации, която води до накърняване на добрите нрави. Апелативният съд е счел, че това, че договорът за покупко-продажба е сключен при продажна цена под данъчната /2,7 пъти/, само по себе си не обосновава извод за липса на насрещна престация на купувача по договора и нищожност на договора. Съдът е приел, че следва да бъдат съобразени и другите установените по делото обстоятелства, и по-специално че страни по сделката са физическо лице и търговско дружество, като В. А. - пълномощник на управителя на ищеца при процесната сделка е бил във фактическо съпружеско съжителство с ответницата А. В., и имат родено общо дете, както и са работили заедно. Въззивният съд е счел, че от заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, а също и от показанията на свидетелката се установява, че по едната от сградите са били правени подобрения преди продажбата, при това от дядото на ответницата. Съдът е посочил, че недобросъвестност на купувача - А. В. не е установена. Въз основа на горното съдът е заключил, че паричната нееквивалентност, при съобразяване на всички изброени по-горе обстоятелства, не е до такава степен съществена, че да обуслови по отношение на сделката наличието на най - тежкия порок, а именно нищожност поради противоречие с морала. АС – Бургас е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като за пълнота е посочил, че поради непредставяне на документация на вещото лице и неоказване на съдействие на същото, не можело да се приеме и че надлежно е установено от ищеца по несъмнен начин, че пазарната цена на процесните имоти е в посочения от експерта размер и надвишава с около пет пъти продажната цена по сделката. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Първият поставен от касационния жалбоподател въпрос относно това дали е налице нееквивалентност на престациите при значителна разлика с данъчната оценка и пазарната стойност на продавания имот, е обуславящ и отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касаторът, тъй като въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г., т.д. №1/2009г. на ОСГК на ВКС, противоречие с добрите нрави е налице, когато се нарушават основни правни принципи като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданскоправните отношения. По въпроса относно критериите за прогласяване нищожността на договор поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №128 от 17.01.2019г., гр.д. №3170/2017г., І г.о., решение №24 от 09.02.2016г., гр.д. №2419/2015г., ІІІ г.о., решение №29 от 22.03.2017г., гр.д. №2955/2016г. I г.о., решение №156 от 10.02.2021г., гр.д. №2451/2019г., III г.о., решение №60080 от 16.09.2021г., т.д. №466/2020г., I т.о., решение №222 от 18.12.2023г., гр.д. № 589/2023г., III г.о. и др./, съгласно която преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, се прави към момента на сключването й, и не се ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се вземат предвид всичките й характеристики и особености. Поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. При възмездните сделки и изследването на еквивалентността на престациите, е допустима известна обективна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойност да се извършва от страните с оглед на техния интерес. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. Апелативен съд – Б. е съобразил горепосочената практика, като е извършил преценка на еквивалентността на престациите, съобразявайки всички особености по сключване на сделката, а не само формалното й съдържание. Въззивният съд е посочил, че ищецът носи тежестта за доказване на доводите си за неравностойност на престациите, като в конкретния случай е следвало да докаже, че уговорената в договора цена драстично не отговаря на пазарната цена. Отчел е, че съгласно свидетелските показания състоянието на сградите в процесния имот към момента на сделката е било много лошо, след това са ремонтирани от роднина на ответницата, но е продължило ползването им от В. А. като офис на дружеството – продавач. Съдът е съобразил близките отношения между това лице и приобретателката на имота, които са живели заедно и имат общо дете. Кумулативната преценка на всички обстоятелства е довела до извод, че разликата между уговорената цена, данъчната оценка и пазарната цена на имота не е толкова съществена, че да обуслови нищожност на договора поради нееквивалентност на престациите. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, изключва основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Вторият поставен от касатора въпрос - дали наличието на явна нееквивалентност в насрещните престации може да се счете за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Въззивният съд не е приел, че е налице явна нееквивалетност на престациите на страните по сделката и следователно въпросът не е обусловил крайния му извод за неоснователност на предявения иск. Наред с горното формираните от въззивния съд правни изводи на база на приетите за установени факти, а именно за липса на фрапантно несъответствие на насрещните престации по договора, което да се приеме за нарушаващо принципите на добросъвестността и морала, са от значение за правилността на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл. 281, т. 3 ГПК само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос, но не и при селекция на допустимостта на касационното обжалване.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Разноски на касатора не се следват, а ответната страна не е заявила искане за присъждане на такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение