Определение № 550 от 04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 934/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Х. Д. от [населено място] против решение №85 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 143/2011 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът Д. е интерпретирала диспозитива на т.4 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/09г.. Подробно е обсъдила приетото от въззивния съд, като е направила оплаквания за неговата неправилност и накратко е посочила, че след като въззивният съд „ приема наличието на други основания за произнасянето по предявения иск, то следвало ли е да бъде оставено без движение производството пред първата инстанция…, следвало ли е анализира тези доказателства/приложени по прокурорска преписка / и да се произнесе по тяхната релевантност … и следвало ли е да се произнася по същество или да върне делото за ново произнасяне…”Направен е извод, че „ решението страда от пороци”, като лаконично е посочено, че то е „неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон.” Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Следователно, поставените общи фактически въпроси, като част от оплакването за неправилност на съдебния акт нямат тази дефинитивност. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както правилно е възпроизвел дефинитивността на основанието касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито лаконичните оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Или дори и да са неправилни изводите на съда, те не могат да обосноват основание за касационно обжалване, поради императивната ограниченост на основанията регламентирани от чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, чието наличие само, може да обоснове такъв извод. В случая, макар и възпроизвела правната характеристика на основанието, изведено от задължителна практика, страната не го е приложила към конкретното дело- не е поставила правен въпрос, нито е сочила доводи съобразени с така очертаното основание, поради което и не обосновава валиден довод за допускане на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение