Определение № 595 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез адв.И. С. срещу решение № 350 от 9.07.10г.по в.гр.дело № 375/10г.на Окръжен съд – Добрич.С него е отменено решение № 10 от 5.02.10г.по гр.дело № 109/08г.на Районен съд- Ген.Т. и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по отношение на същата страна,при участието на трето лице-помагач [фирма],че договорът от 31.01.06г.,сключен с нот.акт № 36/2006г.,по силата на който съпрузите К. К. К. и С. А. К. са продали на [фирма][населено място] недвижими имоти /3 бр.ниви и 1 бр.лозе /за сумите съответно от 1200 лв,5123 лв ,6106 лв и 104 лв е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.V-то и чл.26 ал.1 пр.1-во ЗЗД във вр.с чл.152 ЗЗД като привидно сключен и прикриващ съглашение,с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитор,който противоречи на закона. Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което се сочат основанията,визирани в чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба К. К. К. и С. А. К. молят да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Повдигнатият в изложението процесуалноправен въпрос следва ли съдът да се произнесе отделно по всеки от предявените пред него като главен и алтернативен иск и следва ли да се произнася по алтернативния иск,ако е уважен главния е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото,поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.