Определение № 1381 от 07.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 261/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Национална агенция по приходите срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът „Хидропонт М“ ЕООД и неговият синдик не изразяват становище. Третото лице - помагач „Трансмобил“ ЕООД оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. По жалби на синдика и третото лице - помагач въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваните части и е отхвърлил предявените искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на публични вземания за държавни такси, заедно с лихви за забава. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, да бъдат предявени от НАП в рамките на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, респективно дали непредявяването на тези вземания в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ има за правна последица погасяване на възможността за тяхното удовлетворяване?“. Не е налице специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения въпрос е формирана практика на ВКС (т. д. № 2475/2020 г., I т. о.), според която п убличните вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие; съгласно чл. 688, ал. 1, пр. второ ТЗ след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1, пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност; разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Решаващият извод на въззивния съд, че процесните публични вземания е следвало да бъдат, но не са били, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, е в съответствие с тази практика. Същевременно липсва противоречие с посочената от жалбоподателя практика, която няма отношение към поставения въпрос и към изложените от въззивния съд съображения: по т. д. № 15/2020 г. на ВКС, II т. о., са разгледани въпросите относно приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК и относно приложимостта на чл. 169, ал. 3 ГПК в производството по несъстоятелност, а решението по т. д. № 2471/2013 г. на ВКС, I т. о., се отнася до въпроса за установяването на размера на публични вземания за законна лихва при предявен положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Държавна такса не се дължи на основание чл. 84, т. 1 ГПК. С тези мотиви съдът