Определение № 8 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 592/2012 г.

Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Г. Х. А. от [населено място], [община], обл. С., чрез адв. Б. Б. срещу решение № 16 от 12.01.2012 г. по гр.дело № 681/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6/08.04.2011 г. по гр.дело № 3143/2010 г. на Етрополския районен съд. С последното е признато за установено на основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на Г. Х. А., че наследодателя на ищците В. Т. В., бивш жител на [населено място], [община], починал на 29.04.2002 г. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на недвижим имот – нива в м.”Х.”/”С.”/, землището на [населено място], която с площ от 227 кв.м., заключена в т.АБВГА на приложената скица № 2 към заключението на вещото лице инж.Р.Г. попада в имот № * по картата на землището на [населено място]. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението към касационната жалба са посочени правни въпроси, решени според жалбоподателката при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Ответниците по жалбата Е. В. В. и И. В. Т., чрез адв. В. Б. в писмен отговор са изразили становище недопустимост на жалбата, като просрочена, за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност по същество. Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. С обжалваното решение Софийски окръжен съд като въззивен съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на жалбоподателката Г. А., че наследодателя на ищците В. Т. В., б.ж. на [населено място], починал на 29.04.2002 г. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на недвижим имот – нива в м.”Х./”С.”/ в землището на [населено място] с площ от 400 кв.м. Предявеният иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е оценяем. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по иск за собственост върху имот се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното към касационната жалба удостоверение изх. № [ЕГН]/27.06.2012 г., издадено от [община] данъчната оценка на имот, представляващ парцел *, кв.12 по ЗРП на [населено място], одобрен от 1968 г. с площ от 1623 кв.м. е 2960.40 лв. В същото удостоверение е дадена и данъчна оценка на сгради, които не са предмет на спора. Искът с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е предявен за част от този имот с площ от 400 кв.м. Друго удостоверение за данъчната или пазарна оценка на спорния имот по делото не е представено. Като взема предвид обема претендирани права от ищците само върху част от терена с площ от 400 кв.м. съдът намира, че е обжалвано решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 400 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о